Отвсякъде съм се подсигурил срещу сибирския студ, който ни спретна братска Русия с помощта на Румен Овчаров. Вкъщи имам богат набор от алтернативни отоплителни тела.
На първо място по античност е една тенекиена печка за дърва тип “циганска любов“ от 1967 г., все още на въоръжение. След нея идва свръхтежък маслен радиатор от 1980 г., после една кафява “Диана“. В ъгъла стои тухлена акумулираща печка, много удобна за сядане.
Имам и две духалки – малка и голяма. В мазата за всеки случай съм скътал една нафтова печка от 70-те години на миналия век, в случай че цената на нафтата падне. Пазя газови бутилки, малки и големи, както и съответните печки за газ. Може някой ден пак да имаме….
За всеки случай в килера имам цял наръч парафинови свещи, в случай режим на тока. За обратния случай (ако случайно токът поевтинее), на терасата виси климатик. Да не говорим, че стаите ми са с подово отопление с гаранция до 2040 г.
Засега обаче живея на студено.
Защо ли?
