
Мичо Г. Генковски
Водещият офицер на заподозрения за убиец на писателя Георги Марков има троянски корен. Това съобщи пред НГ журналистът Христо Христов, автор на две книги за най-скандалното убийство от времето на социализма.
Става дума за полк. Мичо Георгиев Генковски, който днес е пенсионер в София.
Неговият корен е от балканския край, макар в Троян днес малцина да го помнят. Роден е през 20-те години на миналия век, но още като млад е напуснал родната махала Длъжковска край Троян. Животът му минава като офицер в тайните комунистически служби.
Журналистът Христо Христов срещнал Генковски по време на подготовката на книгата “Двойният живот на “Пикадили“. Бившият офицер живеел кротко старините си в софийски квартал. Не го е разпитвал много-много, защото подобни хора са много предпазливи, подчерта Христов. Дълго не бе известна снимка на троянския полковник, по-късно в. 24 часа публикува една от младите му години.
Същевременно авторът на новата книга за убийството на Георги Марков е събрал обилни документални факти за дейността и на полк. Мичо Генковски.
Полк. Мичо Генковски не бива да се греши с неговия съименник Мичо Генковски от Троян. Последният е дългогодишен местен лидер на БКП преди 1989 г. Днес е общински съветник в Общинския съвет в Троян от квотата на ГЕРБ.
Дали има роднински връзки с въпросния полковник, запитах го неотдавна. Общинският съветник нито потвърди, нито отрече. В Троян има доста родове с фамилията Генковски, уточни обаче политикът от ГЕРБ. Освен това онзи Генковски е роден 20 години преди мен, нито съм го виждал, нито го помня, допълни троянецът.
Колкото и хора да разпитвах в Троян за офицера от ДС, никой нищо не знаеше. Някои обаче ме предупредиха да не питам много -много за такива хора. Явно страхът от ДС още е жив в Троян.
Чели ли сте книгата на Христо Христов за агент “Пикадили“, попитах преди време Мичо Генковски в Троян. Поразлистих я отгоре-отгоре, отвърна ми той. Явно местният политик нямаше желание за говори на тази тема.
Книгата за агент “Пикадили“ е пълна с факти от разсекретените наскоро документи на НСС. Борбата на Христо Христов за архивите бе дълга, от 2000 г. до днес. След поредица уникални съдебни дела архивът бе предаден на журналиста, който написа своя документален разказ. Това стана след съдебни дела с НРС с директор ген. Кирчо Киров. Генералът бе осъден от съда да предаде на журналиста разсекретените документи от архива. Принос в делата има и Програма Достъп до Информация с адвокатите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски.
От различните документи може да се предположи, полк. Мичо Генковски е имал една успешна кариера по времето на комунизма. Ако по някакво чудо днес строят възкръсне, той може да се обяви за негов герой.
Постъпил е в спецслужбите още през 60-те години, защото през 1971 г. вече е назначен за водещ офицер на италианеца Франческо Голино. През годините троянецът е участвал в редица важни мероприятия и срещи – както на Запад, така и в Съветския съюз. Върхът на кариерата му е служба в дипломацията. Както разбираме от книгата, през 1990 г. той вече е в нашето посолство в Белград. По традиция хора като него стават втори секретари в посолствата. След това е пенсиониран, без “право на спомени“. Хора като него не бива да говорят.
Цветан С. Тодоров
Пълният текст в книжното тяло на НГ.
