Пишат ни: Познаваме ли птиците? А самолетите?

Това са разсъжденията на наш читател, който разсъждава по важна тема и търси мнението на други хора:

Като млад се бях запалил по авиацията, исках да стана летец. Четях усилено всякаква литература- по аеродинамика, теория и практика на летенето, устройство на летателните апарати и т.н. Летец, уви не станах поради вроден здравословен проблем, който ми откриха при медицинските прегледи. Без дори да си спомням точно кога, как и откъде, но още оттогава ми е останала една идея – въпрос, свързан с развитието на авиационната техника. Един въпрос, колкото забавен и любопитен, толкова и съдбовно-фундаментален за авиацията. Този въпрос не е преставал да ме вълнува и въодушевява и до днес. Дори със скромни си възможности съм се опитвал някога да стигна донякъде в неговата разработка.


В някакъв момент случайно ми хрумна, че тази статия може би ще заинтригува и други хора със съответната компетентност и те биха допълнили нещо интересно по темата. Това би било интересно за много други хора, дори да не се интересуват от авиация.
Приблизително един век бележи развитието на летателните апарати, пилотирани от човека. За това кратко време това развитие осъществява огромен скок, достигайки невероятни резултати по всички показатели. Но майката-природа също е работила, за да сътвори своите летателни „апарати“ и то в продължение на много векове. Съвременната авиация – дело на човешкия гений, при цялата си авангардна иновативност, сложност и размах, все пак е сравнима, т.е по своята най-дълбока принципна същност е на нивото на „ципокрилите“ летящи организми.
„Ципокрили“ е понятие от зоологията, включващо насекоми, прилепи и пр. тази теза може и да е спорна, но ако разгледаме всички видове витла, турбинни лопатки, носещи плоскости, въздушни кормила – всичко, което осигурява подемната сила, работната тяга и прочие, е с принцип на действие като на крилата-ципи на въпросните животни.
Може да попитате – и какво от това? Ами природата има и своя много по-голям „коз“ в тази игра – това са птиците. Те като животни са на по-високо ниво, но по-същественото е, че техният летателен апарат е принципно различен и има своето безспорно превъзходство.
Тук възникват два щекотлии въпроса: дали наистина е различен по принцип спрямо ципокрилите и дали превъзходството е съществено? И на двата въпроса бихме отговорили положително. За това имам своите доводи, но бих желал да науча мнението на хора с по-голяма компетентност.
Това кратко и неизчерпателно изложение по темата все пак ни дава възможност да извлечем два съществени въпроса. Дали човекът е разбрал достатъчно за „тайната“ на птичето летене? Едва ли. И дали е внедрил нещо от въпросната „тайна“ в своята летателна техника. Също – едва ли.
Съща така си мисля, че както и колкото птиците превъзхождат ципокрилите, човек ако използва техния принцип би създал летателна техника, превъзхождаща съществуващата днес. Дали съм прав или греша – нека хората изкажат мнение.
Веселин Т. Маринов, Ловеч

Ето какво още открихме по темата в интернет.
Как летят птиците?
Птиците летят, като размахват крилата си. Те използват струята на въздуха и я контролират така, че да могат да летят. Всъщност летенето им представлява редуване на две основни положения на крилата – размахване нагоре и прибиране надолу, Когато крилата се размахват нагоре, те се отварят и през перата влиза въздух. После при движението на крилото надолу, перата се прибират плътно едно до друго и изтласкват въздушната струя надолу, а птицата се издига все по-нагоре и по-нагоре. За да се издигне птицата от земята, трябва много бързо да размахва крила. Различните птици махат различен брой пъти в секунда. Соколът например прави 4 размаха за 1 секунда, докато излети от скалата.
Когато птиците вече са се издигнали много високо, те могат да се оставят на въздушните течения да ги носят, като само разтворят крилата си, без да е необходимо да ги движат.
Има птици, които не могат да летят дълго време, но има и такива – като буревестника, които летят с години, без дори да кацат! Щраусът дори е птица, но изобщо не може да лети.

Способността за полет е основно и типично качество на птиците (с малки изключения на вторично загубена способност за полет), позволило им да се разпространят по цял свят. Полетът на птиците бива основно два типа: махащ (загребва се с крилете въздух назад и надолу) и реещ се (използват се въздушните течения, като крилете са неподвижни).
Скоростта, с която летят птиците, варира от тази на бързолета, която е над 180 km/h при хоризонтален полет, или на сокола скитник – близо 300 km/h при пикиране, до неподвижно стоене във въздуха (керкенез, колибри). Способността им да летят продължително също варира – от буревестниците, които често прекарват няколко години от живота си без да кацнат, или бързолетите, които спират да летят единствено когато мътят, до нелетящите или способни само да подхвръкнат няколко метра видове. За осъществяването на полет от съществено значение е специфичното анатомично устройство на повечето органи и системи, което води до намаляване на общата маса на тялото. Белите дробове са също леки и са свързани с въздушни торби, които излизат извън тях. Костите на скелета са изключително леки. Те притежават кухини, в които влизат разклонения от въздушните торби.
Днес на Земята живеят и около 60 вида нелетящи птици, които вторично са изгубили полетните си способности.
(Уикипедия)

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.