В неделя се навършиха десет години от раздялата ни с ловешкия художник Мариян Жечев – Мъро (21.09.1957 – 09.11.2004), припомни неговата съпруга Стефка Жечева, която сега живее в Италия. (На снимката Мъро е вдясно.)

,

Мъро беше самобитен и невписващ се в традицията творец, рисуващ както спомени от детството, така и длъбините на подсъзнанието на човека от прехода. Картини като “Помня таласъмите на бабиния таван“ или “Който вярва в думичката демокрация“ разкриват острите противоречия на съвремието.

„Той имаше вяра, че е добър художник, че някой ден ще бъде много известен и беше горд с това, което прави. Ненавиждаше комерсиалността и компромиси с картините си никога не е правил, само за да станат продаваеми. Знаеше, че няма дълго да живее, усещаше го просто, но никога не се е показвал слаб. Живееше истински пълноценно и винаги с усмивка на лицето, винаги заобиколен от приятели. Мисля, че беше и щастлив и тъжен по своему“, разказва съпругата му.

„Мисля за теб, когато те виждам и когато не те виждам. Ще ми се да правя нещо друго, но така и не успявам… Липсваш ми, Мъро!, написа вчера във Фейсбук Стефка Жечева, бивш директор на СОУ „ Панайот Пипков“.

Преди пет години, когато бе последната възпоменателна изложба  в памет на художника  в Ловеч, бяха показани над 80 картини от наследството му.