На снимката: Градът на истината в София. В центъра актьорът Николай Чилов.

Вместо слово за свободата  нека си припомним що е свободата на словото за нас 25 години след началото на демокрацията. Това е една от най-важните граждански свободи. Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на публичните власти, упражняване на цензура или налагане на наказание.

Свободата на словото е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно. Всъщност едновременно с поставянето на въпроса за религиозната свобода започва да се търси свобода на изразяването, но исканията за свобода на словото стават все по-настоятелни от 18 век насетне с развиването на Просвещението в Европа. След Втората световна война правото на свобода на мнението и на изразяването е защитено в приетата от ООН през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека. Много държави в света също са включили това право в своето законодателство.

На снимката: Първото шествие в Ловеч до лагера на смъртта „Слънчев бряг“.

Все пак на свободата на словото се поставят някои законови ограничения като държавен контрол върху раздаването на телевизионни и радиочестоти, както и ограничения от морален характер, за защита на националната сигурност и др. Необходимите ограничения на свободата на изразяването в демократичните държави са най-ясно обобщени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, приета през 1950 г. от над 40 държави, тогава членки на Съвета на Европа. В чл.10, т.2 от нея е записано, че упражняването на свободно слово „..  доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието”.

( Уикипедия)

Накрая ще припомня мои думи: „Днес е необходимо много голямо въображение, за да си представиш как точно живееше българинът преди 25 години. Не, няма да ти помогне и въображението! Светът толкова много се е променил, че губим представата. То е нещо като казармените спомени на мъжете – все весели, но никой не иска да ги преживява пак. Впрочем днес няма казарма, така че и това сме загубили.“

Цветан С. Тодоров