Спорим с млада дама кой е най-болният проблем на Ловеч. Тя е външен човек и не познава града. Разказвам й за безработицата, как младите хора бягат, за пристигането на софийския боклук. Споменавам за сигналите за корупционни практики и за поредицата съдебни дела, които водим с властта. Ама то навсякъде е така, опонира тя.
По-късно се сещам за друг проблем. Градът се използва като жива реклама от БСП. Пред нас е един мираж, в който според тях всичко прекрасно. Град на червените сбъднати желания. Ето – ще строим два нови завода (в Баховица и Лисец), няма да закриваме губещата жп-линия, правим най-голямото казино на Балканите, най-безплатният рок фест, имаме най-много банки. Щастливи пенсионери пълнят кафенета, а внуците играят по празните улици. Тук- там щъкат беззъби поети и просещи роми. Имаме и най-много млади социалисти.
Другото е черногледство. Издава лош вкус.
Но послевкусието нещо нагарча?