Какво прави впечатление при разглеждането на списъка на почетните граждани на Ловеч?
Ами това, че по правило те не живеят тук.
Погледнете дългия списък на уважаемите почетни граждани на Ловеч и ще установите това.
Изглежда се спазва правилото колкото по-далече от очите, толкова по-високо в общественото мнение. А повечето от нашите почетни граждани са толкова високо в обществено-значимата стълбица, че ги виждаме само по празниците. А някои и там ги няма.

Обичайното обяснение е, че това са хора, тръгнали от Ловеч, но бързо са се издигнали. Затова и вече живеят другаде.
Сиреч, тук трудно можеш да се издигнеш. Така ли е наистина?
Понеже наближава 11 май – Денят на Ловеч, добре е да се замислим и за новата порция „почтеност“, която ще ни сервира Общинският съвет. Защото по мое вътрешно убеждение не може да си осипан с почести, ако не си почтен човек. Но дали днес почестите се съчетават с почтеността?
Разбира се, че сред дългата поредица на избраниците има и почтени хора. Но в днешното преломно време никой от тях не поражда всеобщо одобрение.
Дори писателят Георги Мишев, убеден демократ с изявено гражданско поведение, бе подложен в местното „прокрустово ложе“ от червения общински съветник Младен Младенов. Последният каза горе-долу следното при обсъждането: „Противоречив писател с „Патриархат“, но със заслуги в миналото…“
Ами точно в миналото и точно вашата партия го изгони от Ловеч!
В същото време имаме герой, замесен в поредица афери – от терените за голф-игрища до аферата с цирконий.
Имаме почетен гражданин, който ходи с 12 души охрана.
Имаме почетни люде, за които обикновеният човек да умре, не може да си спомни с какво толкова са известни.
Но май нямаме нито един, който да срещнеш по улиците на Ловеч, да поговориш приятелски с него, да го чуеш какво мисли за икономическата криза, за бъдещето на Ловеч или поне за свинския грип, например.
Нямаме и почетен гражданин, който по някакъв повод да е взел думата в медии и да е изказал позиция за града ни. И то точно днес, когато стотици остават без работа. Ще се изкаже, ама друг път!
Почетните граждани не ходят по нашите улици, не се явяват в нашите медии. Тях ги виждаме само по празничните трапези и трибуни. И обикновено говорят общи фрази, ако въобще говорят. Защото повечето лежат на стари лаври и то задължително от времето на социализма.
Така че какво е главното условие за почтеност? (Ако въобще на някой му се прииска да бъде почетен, вместо да се уреди със служба и благоденствие.)
Главното условие изглежда е по-бързо да напуснеш града. Досегашният избор навеждат на следния извод: Осигурете си „извънловешко“ битие, та някой ден, при добро стечение на общински съветници, може би…
Малцината предложени местни ловчалии (виж карето по-долу), почти не променят общата картина.
Но нека бъдем по-позитивни към фактите? Да кажем, че времето е толкова противоречиво, че няма как жив човек да не бъде замесен в някакви нелицеприятни истории.
В този ветровит климат трудно вирее сортът „почетни граждани“. Няма много свеж въздух за почтеност. Рядкост е и за високата категория „гражданин“, която задължително е обществено-активна личност, с ясни демократични принципи.
Затова правим нещо като „парници“ за почтеност – инспирирани и пазени от властта територии, на специален режим за отглеждане. Нещо като „банка от авторитети“, чрез които се опитваме да правим политика и бизнес.
Допускам, че дори от Марс да свалим някой честен емигрирал ловчалия, и той за две-три години ще се замеси в местна далавера и ще бъде облян с помия.
Ами тогава просто да не избираме почетни граждани, така ли? Каква му е ползата от този избор, ако утре ще трябва да обясняваме на бъдещото поколение, че „такова било времето“.
И как да избираш нещо, за което никога не е имало общоприети принципи и единна координационна система от ценности? Същестуващата наредба е достатъчно обща, за да не казва нищо.
А и с просто око се вижда, че 99% от почетния списък е запълнен от бивши комунисти и социалисти.
Днес вече се налага модата да можеш от килиите на следствието да се кандидатираш за народен представител? И не са ли братя Галеви бъдещите почетни граждани на Дупница? В такава мъгла как да се ориентираш!
Но има още нещо. Изниква един въпрос. Можеш ли да живееш в Ловеч почтено? Дали общественият климат дава условия, дали толерира почтеността? Можеш ли да се развиваш свободно и успешно, без да се оцапаш в мръсните сделки на „червения капитализъм“?
Впрочем той нито е „червен“ (сиреч комунистически), нито е „капитализъм“ (сиреч – свободен пазар), защото все още е дирижиран от бившите комсомолци и ченгета, чиято основна цел е личното облагодетелстване.
Та най-гадното е, че е адски трудно, почти невъзможно, да живееш почтено. Можеш само да животуркаш. За мнозина това е очевидна истина и са се примирили.
Това и правим – животуркаме в Осъмското дефиле и чакаме властта да ни подари я някоя мечта, я нещо безплатно.
И докато животуркаме, внасят ни поредните „почетни граждани“. Навярно за да ни подсетят, че някъде другаде почетните живеят „почтено“.
Впрочем, честито на последните „другоселци“!
Все пак не ме напуска мисълта, че е възможно и в Ловеч да има почтеност, пък и без почести. Но този тип хора са толкова встрани от сферата на публичността и фанфарите, толкова далеч от взора на управляващите, колкото да си гарантират своята проста, човешка почтеност. Като просто си вършат работата, без да очакват нищо.
За такова поведение никога не награждават. Защото властта не вижда в това нито политика, нито бизнес.
Абе, няма далавера.
(Статията е написана по повод 3 май, международен ден на свободата на печата.)

Досега със званието „Почетен гражданин на Ловеч“ са удостоени 36 души. Последните почетни са ексглавният кмет на Ерфурт Манфред Руге, писателят Георги Мишев и бизнесменът Гриша Ганчев. Интересното е, че девет от всичките са руснаци, двама – германци и един австроунгарец – пътешественикът Феликс Каниц.
Тази година акад. Стойчо Панчев, арх. Иван Николов и д-р Георги Кънчев са номинирани за удостояване със званието „Почетен гражданин на Ловеч“ Избран е само акад. Стойчо Панчев..
Имаше предложение и за Мария Недялкова (създател и директор на Дневния център за деца и възрастни с увреждания), но тя се отказа сама. Така си спести неудобството да бъде гласувана от Общински съвет, чийто председател е нейният съпруг Милко Недялков.

СЛЕД 1989 ГОД. ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ СА:
Петър Хубчев – футболист 1994 г.
Проф. д.ф.н. Иван Лалов – физик,1999 г.
Акад. Димитър Мишев – учен, 1999 г.
Петер Найгефинт – кмет на Ерфурт,1999 г.
Панайот Пипков – композитор, 2001 г.
Любомир Пипков – композитор, 2001 г.
Панталей Димитров – кмет на Ловеч – 2002 г.
Теофан Сокеров – художник 2003 г.
Стефан П. Станев – банкер
Манфред Руге – кмет Ерфурт
Георги Мишев – писател
Гриша Ганчев – бизнесмен
Полк. Сергей Касаткин – офицер от Руско-турската война.