Простихме се с Евгени Николов, приятелят

евгени николов

Не из­дър­жа сър­це­то на Ев­ге­ни Ни­ко­лов, дъл­го­го­ди­шен ди­рек­тор на “Ел­п­ром” и съ­вет­ник от БСП в ми­на­лия Об­щин­с­ки съ­вет. На 27 март той си оти­де на 68 го­ди­ни. Ев­ге­ни ид­ва в Ло­веч още ка­то мла­деж от сев­ли­ев­с­ко­то се­ло Ага­то­во. Из­вър­вя­ва пъ­тя от ра­бот­ник до ди­рек­тор в ед­но от най-прос­пе­ри­ра­щите пред­п­ри­я­тия през со­ци­а­лиз­ма. Ра­бо­тил е още в Пром­ком­би­на­та и “Тръб­на ме­бел”.

Ка­то об­щес­т­ве­ник той на­ис­ти­на бо­ле­ду­ва­ше от западането на ло­веш­ка­та ико­но­ми­ка. Бе­ше един от ав­то­ри­тет­ни­те ав­то­ри на НГ. Вли­за­ше в ос­т­ри схват­ки до­ри със съ­пар­тий­ци­те си, от­с­то­я­вай­ки сво­и­те прин­ци­пи.

Мир на пра­ха му!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.