Дискусията за Кирил и Методий

Не всички верни неща са истина, Климент, архиепископ Александрийски

Възгледите на журналиста Петър Доков за делото и неясните моменти от живота на Кирил и Методий бяха публикувани в НГ  от бр. 38 до бр. 54. Могат да се прочетат и в сайта в категория „Миналото“. Вброй 55 резюмирахме мнението на Божидар Димитров според неговата книга “Българската християнска цивилизация”. Междувременно по темата се включи и Цветослав Ковачев, чието мнение пуснахме в бр. 51 и 52. Тъй като последното съдържа нападки срещу първоначалния материал, даваме право на отговор на Петър Доков. За отбелязване е, че в местната преса за първи път в НГ се повдигна дискусия за Кирил и Методий.

 

“Пази Бозе!” – въздигна се ангелогласен ропот в района на известния от неславното ни минало Ловчански владика. Хрисимо момче скокна чевръсто и изстреля отровна порция свещено негодуване във виртуалните и реални медии. Светското му име е Цветослав Ковачев, за сбитост ще го именуваме ЦК. Негов адресат е и в-к Народен глас, който преди това публикува част от книгата ми “Блудна Родна”. ЦК се позовава на удобно подбрани пасажи и обобщава осъдително:

“Тезите на Петър Доков са лишени от логическа издържаност и научна аргументация, демонстрират непознаване на историческото развитие на българския език, показват липса на филологическа и теологическа подготовка, слаби исторически интерпретации, както и една безпочвена еклектика в играта на думи.”

Бива ли е тъй да се прави? ЦК е спокоен, има си авансова индулгенция: “Мозе, мозе, стом си християнско цедо, всицко мозе!”

Имунизираната срещу факти апологетика на моя критик ще триумфира с ангелски фанфари след броени редове. Чудя се, какво му пречеше да тури тук и една шаманска дума – Анатема! Нямаше и да помисля за право на отговор! Щях да си спомня патилата на Матей Миткалото, редовен клиент на турските кауши по ходатайство на православни владици. (Щото искал да прогони греческото от Българско, ретроактивни усилия за което правя и аз.)

Голямото чудене не свършва тук. С нехаен жест ЦК обявява един папа за еретик; документирани слова на други двама римски папи не приема за валидни. А божем става реч за Кирил и Методий, провъзгласени от Йоан Павел ІІ за съпокровители на Европа. Да не би ЦК да е гневен и на единствения папа славянин, който не търси племенно и езиково родство с “нашите” светци, а ги квалифицира като “гърци, родени в Солун.” Срамота! И той трябва да е еретик!

Работата набъбва щом си спомним за новия пловдивски владика, който зачисли католиците към неверниците. Да не би да има сподвижници и в Ловеч? Не бива да забравяме, че през този град мина и дядо Максим? Хич няма да е зле дядо владика да хвърля по едно око в упражненията на своя питомец.

Да оставим чуждите настрана, ама и Паисий не включва Кирил и Методий в списъка на българските светци. Защо ли? Моят критик не коментира неудобни факти, той постулира и съди.

ЦК ме обвинява в стремеж да прогоня светите братя от съзнанието на българския народ. А ето какво пиша аз на стр. 278: “Всички тези размисли не бива да служат за оспорване на историческите заслуги на двамата братя. Те са били патриоти на своята страна, ревностни разпространители на нейната цивилизация и блюстители на нейната държавна религия – християнството. Можем само да адмирираме техните успехи. Но дали това, което е било добро за Рим и Константинопол, които се борят за достъп до новопокръстените, е добро и за нас, българите? Това е въпросът!”

Обвинен съм, че не съм намерил място за заслугите на България в развитието на славянската писменост. Пак ще се цитирам, с абзац от стр. 277: “Борбите между империите прогонват скоропостижно новия език от Централна Европа, учениците на двамата братя са продадени в робство или прогонени. Елитна част от тях стига до България, където получава отлични условия за работа. От тук, преди всичко като църковнославянски език, писмеността на Кирил и Методий оказва значително влияние върху културното развитие на Източна и Южна Европа, преди всичко Русия и Сърбия.”

Войнствената апологетика на ЦК няма таван, вижте: “Г-н Доков умишлено подминава и една друга историческа истина, че основата на славянобългарската писменост е българският солунски диалект” – този път съм обвинен не в незнание, а в умишлено престъпление. А на стр. 276 съм написал черно на бяло: “Кирил и Методий са от Солун – град, заобиколен от славянски български племена; без съмнение братята знаят техния език. Какво по-естествено да тръгнат от него, като включат някои елементи на други славянски говори, за да стане новият език приемлив за всички?”

            Има хора, които са готова да разбият и широко отворени врати, за да влязат с взлом; така са свикнали, макар да членуват в Клуба на богобоязливите.

            Цитат от ЦК: “По-нататък в споменатия материал от “Народен глас” авторът оспорва вярата на Православната Църква в боговдъхновеността на славянобългарската азбука. Аргументът в подкрепа на това е “очевиден”: “Ако глаголицата наистина е свещена, с какви пълномощия Климент Охридски е съставил новата азбука?”

            Тук критикът ме е разбрал вярно. Потвърждавам основателността на това логично питане с едно уточнение: думата очевиден трябва да излезе от кавичките и да бъде подчертана. Иначе аз съм влюбен в тази азбука, ето какво пиша на стр. 275: “Всяка буква от глаголицата притежава смисъл и носи символика, предизвиква въображението. Тези знаци не се пишат, те се чертаят или рисуват; имената и подреждането им в азбука пък е цяла философска поема!”

            Тъй е, вдъхновение и прозрение у Кирил има, но за божествено докосване, за което свидетелства ЦК, можем да се съмняваме. Знаем: делата господни са дълговечни, а глаголицата има твърде краткотраен живот, при това – пише критикът – в съвместителство с разбираемата кирилица. А основната част са в нея са познатите ни гръцки букви. За варварските славянски звуци са изобретени специални знакове. Сполучливи, макар и езически знаци.

            Интерпретиращ ме цитат на ЦК: “Патриарх Фотий бил анатемосан от папа Николай Първи, което поставяло под въпрос легитимността на нашето покръстване, след като Христос бил заръчал на Петър да основе неговата църква в Рим, а не в Константинопол. В кое ли евангелие авторът е открил тази заръка на Спасителя – може би в еретическото евангелие от Юда? Освен това, за каква анатема може да става дума, когато тя е произнесена от епископ, изпаднал и проповядващ не една, а няколко ереси, какъвто е бил папа Николай І.”

На ЦК не е ясно какъв е бил Николай І – папа или епископ. Не е и важно, но аз съм притиснат да отговарям за две кардинални грехопадения. Тук ще се спра само на “еретическото” евангелие на Юда. Ама – истина ви казвам – не подозирах, че е грях да се чете. Юда е сред дванайсетте подбрани лично от Исус ученици; той е последният сподвижник, целунал Исус. Според някои отлъчени евангелия Юда е най-довереният му ученик. Тъкмо на него се уповава Исус за най-важната си част от земната си мисия.

Като се отдам на размисли няма как да не стигна до извода: ако Исус не бе предаден, нямаше да бъде задържан, съден и разпънат; нямаше да възкръсне, да покаже своя божествен произход и да се впише в пророчеството от Стария завет. Защо да не му вярвам, след като Исус е имал пълно доверие в него и с негова помощ става Спасител? Без Юда Исус можеше да си остане един от многото есеи.

Признавам: съм чел и други еретични книжки. В една от тях например пише, че Земята се върти, а това също не е отразено в неизгорените от църквата евангелия. Очевидно, трябва да търсим и други източници.

Още един мой грях, засечен от бдителното око на ЦК. Ето перифраза на моето становище, която е включена в обвинителния акт: “светите братя всъщност били оръдия на Византийската дипломация и политика, а следователно пред нас, потомците на “обработения” от тях народ, не стои моралното право да освещаваме и героизираме делото и личността им. Просто България нямала избор, трябвало да предпочете или Рим, или Константинопол.”

Лично за Кирил и Методий вече изясних отношението си – те са велики граждани на света и не е потребно да ги натурализираме насилствено. Вярвам, те също няма да бъдат доволни.

Що се отнася до намеренията на техните спонсори, не е излишно да си спомним и за други византийски мисии, на Василий Българоубиец например. Всички те са преследвали една цел с различни средства.

 

Пазителите на сляпата вяра знаят: има нечестиви люде, дето измъкват на бял свят неща, които трябва да се пазят в тайна от непосветените в тайнствата. Щото може да урони вярата.

През четвърти век Климент, архиепископ на Александрия, работи усърдно за съставяне на Светото писание. Работата е трудна, трябва да се отсява, редактира, съвместява, прекроява, нагласява. Климент се ръководи от един основен принцип: “не всички верни неща са истина”, ако не са в съгласие с вярата.

Той хвали Марко, че в своето евангелие “не е поместил неща, които не са подходящи за казване…” и съветва учениците си: “… трябва не само да се прикрие, че тайното евангелие съществува, а да се отрече това дори под клетва. Защото не всички истини трябва да се казват на всички хора.”

            Та това са принципите, на които се подчинява и Цветослав Ковачев. Да благодарим на Господа, че не сме се родили във времената на Светата инквизиция или Търновския събор.
  Петър Доков