Шест часа свобода
На ягуара Алонсо от ловешкия зоопарк, убит на 3 август 2014 при опит за бягство
Бягай, бягай, престъпнико, най-бърз между всички бегачи,
не разчитай, че можеш сега да изчезнеш във мрака,
че когато такъв като тебе вън от своята клетка прекрачи,
зареденото дуло наблизо във подла засада го чака.
Прочетете още „Лекар-поет възпя убития в Ловеч ягуар Алонсо“
Родената в Ловеч балерина Венера Христова се представи достойно на завършилия във Варна ХХVI международeн балетен конкурс, научи НГ. В понеделник международното жури с председател проф. Владимир Василиев, Русия, обяви лауреатите на конкурса, а после публиката ги видя на сцената в гала концерт.
Прочетете още „Балерина от Ловеч с награда за артистичност от конкурса във Варна“
Балерината Венера Христова (22г.) от Ловеч е сред участниците на 25 Международен балетен конкурс във Варна.
Ироничен и брутално откровен образ на нашия съвременник предлагат разказите на Цветозар Цаков, които на 3 юли за пръв път се представя по-цялостно пред ловешката публика. Литературна вечер с особен вкус, тъй като творчеството на младия автор е познато предимно от интернет. А сега разказите ще приемат и по-осезаем облик чрез публично четене и обсъждане, надявам се. Прочетете още „Брутално откровен образ на нашия съвременник предлагат разказите на Цветозар Цаков“
На 23 юни се навършиха 60 години от рождението на моя приятел- човека и поета Митко Георгиев. Спи спокойно, приятелю, и мир на праха ти! Жив си в сърцата ни!
Този текст заедно със стихотворението „Молитва“ ни изпрати ловешкият литератор и писател Веселин Казанджиев.
Прочетете още „Навършиха 60 години от рождението на ловешкия поет Димитър Георгиев“
Безусловен успех пожъна поезията на Гълъбина Митева в сряда вечер в КДК – Ловеч. Новата поетична книга „Тази вечер Господ ме целуна” бе представена от издателя и редактор на книгата Маргарита Трифонова, която е и собственик на Издателска група „Бряг”, издаваща и „Народен глас”. Прочетете още „Безусловен успех на поезията на Гълъбина Митева в Ловеч“
Преминалата през стъргалото на живота, Гълъбина Митева изпява на един дъх новите си творби в монолитна и завладяваща поетична книга. Работила е най-различни престижни за всеки поет професии (Вапцаров беше работник!), като сервитьорка, продавачка на плодове, чистач на жилищни входове, домакин в селско училище. През миналата година дори пасе стадо овце по ливадите край родната Крушовица, Врачанско.В стиховете си тя обаче е птица, влюбена жена и майка, местна лудетина, говорещата с Бога, нечий сън и блян. Прочетете още „Поетесата Гълъбина Митева представя в сряда в Ловеч „Тази вечер Господ ме целуна““
Японското киноизкуство, подобно на географската форма на своята родина, има островен характер в представите на българския зрител. Без да познаваме класическите филми на Мицзогучи и Одзу, шокирани от несъвпадащия пейзаж на „Голият остров” на Кането Шиндо и „Потъването на Япония” на Моритани, най-големият и познат филмов „остров” за нас, без съмнение, е творчеството на Акира Куросава. Прочетете още „Акира Куросава, светлина над черната равнина – от Цветан С. Тодоров“
„Да правиш съвременно абстрактно изкуство в днешно време се оказа самотно и рисковано занимание.Но усилията си струват – не заради признанието, славата или споделянето,а поскоро заради възможността да поставиш традиционните представи в неустойчива позиция…“ Това сподели ловешкият художник Николай Найденов (на снимката), който участва в престижната и необичайна изложба в София, озаглавена „Неразказаната абстракция”.
Прочетете още „Ловешкият художник Николай Найденов в престижната изложба „Неразказаната абстракция”“
Чарли в „Модерни времена“ (1936)
Съдбата на киноизкуството може да се предвижда с еднакви шансове както чрез вглеждане в технологичните прагове и бъдещи стратегии, така и чрез историческото наследство. Важен е и нашият критерий за преходно и непроходно. Повече от всяко друго изкуство киното е онтологично обременено от опозицията технология – хуманизъм. Лесно можем да разграничим различни тенденции в историята на киното като временен превес на една или друга склонност, но по-важно е да видим вътрешната им неделимост и взаимна обусловеност. В този смисъл творчеството на Чарлз Чаплин (1889 – 1977) представлява особен интерес. Тази година се навършват 125 г. от рождението на гения.
Прочетете още „Вечният Чарли Чаплин.125 години от рождението – от Цветан С. Тодоров“
nglas.net 
Трябва да влезете, за да коментирате.