Наред с безспорни зрителски хитове като „Българи от старо време“ на Николай Урумов или „Дъхът на дявола“ на Боил Банов, Ловешкият театър последователно отстоява своето кредо да поставя и по-трудни спектакли, които изискват известно усилие от страна на зрителя. Кой преди в Ловеч се е сещал за делото и живота на известния балетист Вацлав Нижински /1889 – 1950/? Докато днес актьорът Георги Грозев не откри и постави пиесата „Последният танц на Нижински“ от Норман Алън в превод на Радостин Желев. В резултат на усилията на Георги Грозев като актьор и режисьор се роди разтърсващ моноспектакъл.
Зрителят попада във вихъра на бурния живот на известния балетист. Използвани са богат набор от изразни средства – монолози, раздвижен декор, мултимедия и най-вече тялото на актьора в неговата скулптурна фактура. И още нещо ново. Ако изключим една импровизация през 80-те години на м.в. на актьора Радослав Блажев, не си спомням друг случай на гол актьор на ловешка сцена. Това решение е напълно защитено като естетическия ход и
Уникалният моноспектакъл на Георги Грозев спечели награди за мъжка роля от две журита на Десетия международен фестивал на монодрамата „Соло Акт“ 2026 в Габрово. Това се случва за първи път на този фест!
„Последният танц на Нижински“ е представление, което може да се играе на всяка европейска сцена. Неговата калейдоскопичност отразява богатия вътрешен свят на героя, неговата адаптивност и богатство на възприятието, както и покрусата от един свят, кото рухва пред очите му.
Друг заслужаващ повишено внимания спектакъл е „Големият син“. Той е по пиесата на Александър Вампилов и е под режисурата на гост-режисьора Олег Степанов. В него гостува актьорът Владислав Карамфилов – Въргала, участват още Боряна Бабанова, Гьорги Трайков, Никол Атанасова, Стилиян Маринов, Цветан Пейчев и Явор Костов – Яша.
Това е история с нежно сърце и много открития за човека, каза преди премиерата режисьорът. Той е постановчик на вече станалото хит ловешко заглавие „Брачен договор“. Този път интересът на Олег Степанов е насочен предимно към тайните на човешката сърце. Това е вълнуващо приключение от жанра „Родство по избор“ /ако използваме романа на Гьоте/, което разкрива неподозирани страни от характера на всеки герой. Много силни роли правят всички актьори, една особена топлота сруи от сцената и това ни връща във времената, когато имахме повече съчувствие към ближния.
Спектакълът „Писателското кафене“ на Елица Йовчева е смел опит на възкреси образите от легендарната някога сладкарница „Цар Освободител“ в София. В епизодите виждаме Гео Милев и съпругата му Мила Милева, Никола Вапцаров, Дора Габе, Фани Попова – Мутафова и съпруга й, Яна Язова и други. Край тях е безименната дама, която обсъжда всички, както и сервитьорът, който е своеобразен режисьор. Представлението релефно очертава противоборствата в онова общество. Същевременно е и открит упрек към днешното време, което някак много бързо забравя своите писатели и творци. В това отношение е много важно повече млади хора да видят това представление, защото е динамично, познавателно и ни запознава с един отдавна забравен свят. А те също са имали мечти и дори са загивали заради тях.
Спектакълът участва в Друмевите театрални празници 2026 в Шумен и получи положителни отзиви.
Позитивни отзиви получи Ловешкият театър и след събитията, посветени на 90 години от рождението на актьора Борис Луканов, патрон на институцията. Програмата обхващаше дните 15 и 16 юни 2026 г., като имаше изложба, спектакъл и прожекция на документален филм.
„Само трима актьори, а толкова много образи“, така коментира един зрител спектакъла „Борис Луканов – познат и непознат“, драматизация по мотиви от биографичната книга „Монолози“. Талантът на актьорите бе оценен и от кмета Страцимир Петков, който присъства на събитието.. Кметът отбеляза значимостта на Борис Луканов за българската култура и неговата силна и трайна връзка с Ловеч, където започват първите му стъпки на сцената. Спектакълът бе с режисьор младата Стефани Христова, участваха актьорите Георги Грозев, Аделина Петрова и Васил Грънчаров.
Много публика имаше и на прожекцията на документалния филм, интерес бе проявен и към изложбата. Така нашият театър достойно отбелязва 90 години от рождението на своя патрон Борис Луканов.
Сезонът 2025 – 2026 беше труден за театъра, тъй като вървеше голям ремонт на сградата и сцената. Въпреки липсата на помещения и с помощта на приятели и институции като Ловчанското чиналище театърът успя да подготви нови и интересни заглавия. Сега вече има една напълно реновирана сцена – един подарък за творци и публика.
На откриването директорът на театъра д-р Биляна Петрова благодари от сцената на много институции и фирми, които участваха и помагаха за обновяването.
Цветан С. Тодоров