Изкуствоведът Румен Серафимов в зоната на светлината на книгата „Лабиринт“ – от Цветан С. Тодоров

dsc_03242

Роденият в Ловеч изкуствовед Румен Серафимов (р. 1955) е издал книга за своя живот, наречена „Лабиринт“ (Варна 2020, 344 стр. формат А4). Описал е шест поколения в своя род, като казва: „Семейната нишка течеше неизменно в зоната на светлината, която все още огряваше и стопляше живота ни. До кога, не знам.“
Започва от прадядо му майстор-строител, дошъл в Ловеч от Дебърско, после за дядото, лозар с образование от Франция. Минава през живота на родителите му Серафим Серафимов (1921 – 1997) и Нешка Серафимова (1925 – 1980) и леля му Весела – културни граждани, братът Александър – талантлив цигулар и педагог, самият Румен – куратор и изкуствовед, до дъщерите Огняна и Деница– вече известни художници и музиканти, както и до техните талантливи деца.
С много жив език Румен описва своя жизнен път – от Езиковата гимназия в Ловеч, през студентството по изкуствознание в академията, после и специализация по музеология и функциониране на художествени музеи и галерии в Германия и Франция. През цялото време той неизменно споменава ловешките години и какво са му дали те през младостта. След 1984 години Румен трайно се установява във романтичната Варна. Там отдава много години на различни инициативи, най-значимите са музеят с творби на Георги Велчев – майстор на морския пейзаж, както и шест издания на фестивала „Август в изкуството“.
Без да сме били познати в нашата младост, аз с изненада открих колко общи моменти имаме. В Езиковата гимназия Румен беше приятел с Ясен Бочаров, който преди това учеше в моето родно село Дълбок дол и бяхме близки приятели покрай каубойските филми и игрите. Няма да забравя как бащата на Ясен – д-р Бочаров ни качи на колата си и ни закара до Ловеч, за да гледаме единствената прожекция на „Дилижансът“ на кинолектория.
После топлите думи за учителя Найден Ангелов и как той превръщаше уроците в спектакъл, – нещо, което и аз изпитах. Когато заместваше нашата учителка Латинка Кръстева в Математическата. Забавите с рок музика в протестантската църква в Ловеч бяха знаменити – Румен тогава свиреше на китара и беше звезда в моите очи. Заедно с Добри, Плума и Савата. Много добре помня и леля му Весела Люцканова, която беше авторитет в културния живот Ловеч. Отделено е място и на неговия приятел Тошо Михайлов – Баса (1948 – 2018), а след кончината му Румен направи изложба за него в Ловеч.
Нещо ми е особено близко – подчертават се формиращите фактори от онова време. Днешните млади трудно ще разберат как е така, но е факт.
Първото е изключителната роля на тогавашната рок музика и групи като Битълс, Темптейшънс, Стиви Уондър. Дийп Пърпъл, Юрая Хийп, Пинк Флойд и другите. Ако не беше тази забранена от властта музика, животът ни щеше да е ад.
Второто е ясното съзнание, как сме се разминали с пипалата на комунистическата Държавна сигурност. Опитите да те хванат в пипалата на доносничеството и как сме отхвърлили това е сред другите фактори, които са формирали хора като нас. За разлика от други приятели. И с това второто Румен ми е особено симпатичен.
Отделно, като опитен изкуствовед и уважаван историк и критик с обемни познания, Румен Серафимов и посветил много страници на изобразителното изкуство. Споделя своите принципи, пристрастия, пътувания, болки и радости от допира до творби и личности. Това е книга, в която равно съжителстват текст и снимки, като взаимно се допълват. Това рядко се случва и читателят трябва да е благодарен за широкия поглед.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.