Що е неофициална литература по времето на социализма и какво влиза в това понятие – върху това се спира новата книга на чешкия изследовател Якуб Микулецки „Между дисиденството, ъндърграунда и сивата зона“ (Мezi disentem, undergroundem a šedou zónou: Neoficiální bulharská literatura 1944–1989).

Книгата получих неотдавна лично от автора с автограф, за което благодаря. С него се запознах чрез кореспонденция преди години по повод списанието – самиздат НЛО на великотърновските студенти.

Якуб Микулецки (Jakub Mikulecký) е българист и славист, работи в Славянския институт на Чешката академия на науките в Прага. Завършил е славистика и история , работил е в Университета в Пловдив.
На практика това е първото толкова широко научно изследване на проблема в българската литература, че е стигнало чак до нашето студентско издание от 1978 г. Какво да се прави – никой не пророк в собственото си село, както се казва. Не че „НЛО“ е било неизвестно – самият аз съм писал за него, откъдето и Якуб бе разбрал за съществуването му.
Якуб Микулецки разглежда пораждането на неофициалната литература и сочи политически, идеологически, естетически, лични и други причини, поради които тя не може да стане официална литература. Той сочи, че при социализма имаше държавен монопол върху литературния процес във всички т.нар. „страните от съветски тип“. На официално публикувана литература не беше позволено по никакъв начин да греши за легитимността на държавата и социалистическа система. Всяка подобна грешка следва да се извади от сферите на официалност и да се елиминира. За щастие на литературните историци, пише Якуб – отвън, до, извън или под официалната литература, изпълняваща функцията на изложбен прозорец на социализма, съществуваше и неофициална литература.

На снимката  (от ляво на дясно прави) Цветан С. Тодоров, Димо Момчилов, Димитър Михайлов, Любен Босилков, Стефан Бакърджиев, Красимир Крумов –Грец и Чавдар Генов. Клекнали  са Румяна Христова, Иван Иванов и Таня Стоянова. Човешките фигури изобразяват името НЛО с три точки. Снимка  Светлана Боева.

Има още →