Ловеч очевидно е един от центровете на младата театрална режисура. Това се потвърди след приключването на фестивала „Младите в театъра“ в Ловеч (7-12.10.2021), 12-и поред, който представи седем заглавия на младата генерация. Освен премиерите, всички останали имаха награди.
Откриването бе с премиерата на „Мяра за мяра“ (ДТ Ловеч), закриването – с „Посещението на старата дама“ (НАТФИЗ). И двата спектакъла поставят въпроси за морала, справедливостта и дали чрез измама и пари те могат да се купят. Това са силни и стилни представления.
Между тези две скоби се разполагат моноспектакълът „Мечтата на Наташа“ с режисьор Ана Батева (ДТ Габрово) и „Една крачка до предела“ с режисьор Денислав Янев (ДТ Търговище).
В първия младата актриса Поля Йорданова играе експлозивна тийнейджърка с нейните объркани, но чисти пориви. Завършва с арогантен слоган, изписан от актрисата върху платно. Нещо от рода на „По дяволите мечтите, създават врагове“.
В „Една крачка до предела“, пиеса на Игор Бауерзима, двама младежи (Ивона Маврова и Явор Гаджев) обикалят около темата за самоубийството. Младите се срещат в чат за самоубийци и решават да се хвърлят от върха на един фиорд. Надежда за живот има дори на финала.
Сюжетът е от Норвегия, където годишно 3000 души опитват да се самоубият, а ¼ успяват. Към детската публика бяха насочени „Кученцето, което не можеше да лае“ с режисьор Веселин Бойдев (ДКТ Пловдив), „Меко казано“ с режисьор Цвети Пеняшки (ДКТ Стара Загора), „Пепеляшка“ с режисьор Маргарита Мачева (премиера на ДТ „Никола Вапцаров“, Благоевград). Това са приказно красиви приказки, с кукли и актьори, които малките зрители посрещнаха с блестящи от радост очи.
Ловешката постановка на „Мяра за мяра“ от Уилям Шекспир на младия режисьор Крис Шарков бе посрещната от публиката с възторг. Режисурата предлага амбициозен и актуален прочит на класиката, със съвременни конотации за вечните дилеми като съвест и измама, лицемерие и справедливост, престъпление и възмездие. Същевременно торпилира моралните стожери на една власт, която чрез измама се стреми да разобличи измамата на другите. С тази задача успешно се справят актьорите, като гостуващият Явор Бахаров е в двойната роля на княза и свещеника. Запомнящи се роли правят Боряна Бабанова и Георги Грозев, в чудесния обновен ансамбъл са още Ива Кирова, Любомир Ковачев, Марина Георгиева, Павел Емилов, Силвия Чобанова и Явор Костов – Яша.
Сценографията е търсена като 3D ефект, превзела е сцената по хоризонтала и вертикала, а също и напред към публиката. Освен това има и тв студио а ла „Биг Брадър“, откъдето героят на Явор Бахаров следи действията на останалите. Действието изобилства от преобличания и метаморфози, а финалът е толкова наситен от събития, че напомня екшън. Наистина е впечатляващо!
С тази постановка след тридесет години отсъствие Шекспир отново се завръща на ловешка сцена. Според изданието „25 години Драматичен театър Ловеч“ през октомври 1991 г. е била премиерата на „Дванайсета нощ“ с режисьор Таско Гигов.
Финалното представление „Посещението на старата дама“ с режисьор младия Дамян Тенев е дипломната работа на студентите от НАТФИЗ, клас на проф. Пламен Марков.
Пиесата на швейцарския писател Фридрих Дюренмат излиза през 1956 г. като „трагична комедия“. Богата дама Клара (Сияна Начева) търси справедливост срещу много пари. Възможно ли е да се закупи съвестта на всички граждани? Градчето постепенно заприличва на „нелепа гротеска“, честните граждани се превръщат в смешници, съблазнени от многото обещани пари. Всички се заразяват от бацила на материалния просперитет. Магазинерът Ил (Тодор Лазаров) , който в младостта си е постъпил подло спрямо Клара, сега трябва да изкупи вината си. Той се оказва морален човек и истински трагичен герой под ударите на съдбата. Наблюдаваме едно колективно убийство, след което дамата заплаща на кмета с чек за милиард долари. Уж е „пито – платено“, но всичко е опорочено. Градчето се разпада, полицията е подкупна, съдът е несправедлив, медиите са повърхностни, отмъстителят е жертва.
Сценографията е съзнателно „боклучава“ – сцената е пълна с отпадъци, стари автомобилни гуми, от небето висят разкъсани парцали. Един разпадащ се свят, защото парите нямат власт над щастието. Спектакълът излъчва заразяващ младежки дух и енергия, присъщи на абсолвентите. Проф. Пламен Марков трябва да е доволен от своите възпитаници, още повече, че имена на негови бивши студенти се виждат и в останалите постановки. Факт е, че от създаването му през 1985 г. досега младежкият театрален форум в Ловеч буди горещи страсти и надежди. Свидетел съм на всичките издания и виждам тенденциите.
Преди 1989 г. имаше съзнателно отблъскване на младите от зрелите режисьори. Новите упорито търсеха разграничителни линии от официалното социалистическо изкуство и вървяха към абсурдното, ироничното (по Бекет), както и други забранени зони. Младият тогава режисьор Пламен Марков, председател на секция „Младите театрални дейци“, водеше среднощните „кървави“ дискусии в Ловеч. Тогава изгряха имената на Теди Москов, Иван Станев, Бойко Богданов, а сред майсторите бяха имена като Крикор Азарян, Красимир Спасов, Юлия Огнянова.
Днес няма подобно напрежение между поколенията, виждаме една приемственост и добра енергия. Това пролича и в проведения уъркшоп на младите режисьори Надя Панчева и Стефани Христова на тема „Какво би могло да значи „новото нормално“ и „новият световен ред“? Участваха студенти от НБУ и НАТФИЗ.
На финала на феста проф. Пламен Марков благодари на града, че пак е инициатор и че поддържа традицията да идват в Ловеч млади театрални режисьори, актьори, композитори, сценографи. „Така фестивалът като птицата феникс продължава да възкръсва“, допълни проф. Марков.
Това е единственият по рода си фестивал у нас, който подкрепя дебютиращи млади хора, изтъква директорът на театър Биляна Петрова. Тя също горещо благодари на многобройните местни и национални спонсори, на министерството на културата, както и на Община Ловеч за неизменната подкрепа. Проявата се съпътстваше и от изложба на млади скулптори абсолвенти от Националната художествена академия.
Цветан С. Тодоров
nglas.net 