По случай 140 години от смъртта на поп Кръстю, издателство “Чернат“ ще издаде книга, в която ще намерят място спомени, свързани с поп Кръстю, всякакви лични преживявания и други съждения за съдбата на този интелигентен, благороден човек, чиято памет беше помрачавана 120 години.
По този повод се канят всички, които знаят нещо за свещеника и за неговите роднини, да го напишат и изпратят за издаване в книгата (материалите очакваме на email: f.grajdani@abv.bg). Това съобщава Марин Колев, председател на Културно общество “Поп Кръстю“ – Ловеч.

Той прилага мои мисли за неговия по-голям син Христо, за когoто не се знае как е преминал живота му, след като е бил на работа в Екзархията.

Христо
„И да си кръстен на Христос, щом си син на поп Кръстю, няма къде да живееш. И в Ловеч не може. И в Църквата не може. Иди далече, в непознатото място. Скрий се в народа. Съседите само ще знаят кой си, ще си приказват, че те познават, но лошо няма да ти сторят. Така ще се спасиш – ще се скриеш в народа!“

Кръстю Тотев Никифоров (поп Кръстю) е български свещеник, свещеноиконом. Националреволюционер, член на Ловешкия частен революционен комитет на ВРО.
Кръстю Никифоров е роден през 1838 г. в гр. Ловеч. Учи в родния си град. През 1862 г. Завършва Духовната семинария в Белград. Тук е съратник на Георги Раковски в печатницата на в-к „Дунавски лебед“. Среща се с участниците в Първата българска легия, сред които е Васил Левски. През 1863 г. е учител във Враца, а по-късно е ръкоположен за свещеник. От средата на 60-те години се премества в Ловеч и служи в черквата „Успение Богородично“.
Eдин от учредителите на Ловчанското читалище „Наука“ (1870) и Ловешкия частен революционен комитет на ВРО (1871). За председател на комитета е избран Иван Драсов, а Поп Кръстьо е касиер. Заклева комитетските членове. Има планове да се прехвърли във Влашко и издава вестник. Поради участие на владиката Иларион Ловчански в Църковно-народния събор в Цариград (1872) е назначен за владишки наместник в гр. Ловеч. Поради тази причина е съветник в общината. Стриктен към основните принципи на конспирацията и съветите на Левски (Ако загубя-губя само мене си), никога не доверява на съпругата си.Косвено доказателство за това намираме във факта, че тя посочва снимката на Ангел Кънчев с думите „Този е Левски, дохождал е няколко пъти“. Поп Кръстю е единственият след Левски, който се обявява против авантюрите на Димитър Общи. При очните ставки на арестуваните в Къкрина (27 декември 1872), никой в Ловеч, включително и поп Кръстю, не потвърждава самоличността на Левски.
През 1876 г. ловчанският владика и бъдещ български екзарх Йосиф I назначава поп Кръстю Никифоров за архиерейски наместник в Орхание със звание свещеноиконом.
След Освобождението на България се завръща в Ловеч и служи в църквата „Света Богородица“. Сътрудничи на вестниците на Петко Славейков. Автор е на „Требник“ (1870, сборник от разкази и съчинения). Тук се намира и копие на дописката му „Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский“ до пловдивския вестник „Марица“, отговор на публикация на русенския вестник „Славяни“, която обвинява поп Кръстю, в предателство на Левски. Тази му публикация-опровержение на вече започналите обвинения в предателство не е публикувана. По-късно му гостува Матей Преображенски и старателно го разпитва за В. Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстьо, че „клетва е дал много години преди всички други и че няма да я пристъпи“, му заявява: „Запази си клетвата и не я оставяй. След тойзи Левски ще дойде другий Левски“. След Освобождението, при поп Кръстьо идва Петър Кунчев, за да проучи как се е стигнало до смъртта на Левски. След като разбира истината заявява: „Нема кабахат (вина) попът“. [3]

Кръстю Никифоров умира в Ловеч от туберкулоза (1881).