На нашата поща се получи това писмо, изпратено от пощата на Ралица Генова по повод случка с нейна близка. Писмото е написано от една учителка, която благодари на непознат младеж за помощта.
„На 8 октомври бях в гр. Ловеч, за да си получа пенсията. Валеше дъжд и бързах да свърша някоя работа, за да се прибера на село. Трябваше да занеса пълна газова бутилка от апартамента до гаража.

Тя беше тежка и започнах да я търкалям. След малко чух зад себе си глас: „Госпожо, може ли да Ви помогна?“ и без да чака отговор се втурна към бутилката. Благодарих на момчето и го попитах дали е ученик, а то ми каза, че е студент. Бързаше и нищо повече.
Постъпката на това слабичко и симпатично момче ме развълнува и чувствах необходимост да я споделя.
От три години аз и съпругът ми гледаме моя баща на 98 г., участник в Отечествената война.
Накрая се обръщам с думите: Хора, вярвайте на младото поколение, докато има такива младежи ще я има и България!
Една учителка“