Отново „Стихотворението на екрана“ от Цветан С. Тодоров

Публикувам тази моя статия „Стихотворението на екрана“ от 1985 г. по повод прожекцията на филма „Отражения“ на 31 октомври 2018 г. Бях я забравил, докато не ме подсети режисьорът Румяна Петкова по време на варненския кинофестивал „ Златна роза“ 2018 г. Открих я трудно и я възстанових. Не е нещо специално, но е показателна за времето на социализма – как се пишеше тогава, с какви „хватки“ можеше да се каже нещо важно за недолюбваните от властта филми.
На днешната прожекция специални гости са Румяна Петкова и Жана Караиванова (на снимката).

„Отражения“ на голям екран може да се види 31 октомври в 18.15 ч. в Дом на киното. Българската драма от 1982 г. е на режисьора Румяна Петкова, по сценарий на Невелина Попова и стихове на Петя Дубарова. Главната роля на Мая във филма изиграва Жана Караиванова.

Стихотворението на екрана
от Цветан С. Тодоров

Сп Пламък

Филмовият екран е чувствителен като мембрана. Рядко обаче се разглежда неговата чувствителност към стихотворението. Става дума за екранното присъствие на поетичния текст, когато той е интегриран в художествената структура на филма, без да губи своята словесна и смислова цялост, т.е. за филмираното стихотворение. Това е частен проблем в сравнение с киното, което се развива по законите на т. н. “поетично кино“, както и на филмираните поетични рецитали, но в този частен проблем могат да се проследят взаимоотношенията между стихотворение и филм.
Логичен е въпросът – нима е необходимо стихотворението на екрана, освен ако филмът е посветен на поезията? Не е ли естествено и най-подобаващо

Continue reading „Отново „Стихотворението на екрана“ от Цветан С. Тодоров“