Ловешкият писател Анатолий Маринов размишлява след едно пътуване до Испания.

Разхождайки се в едно средиземноморско градче, мярнах на една витрина ето тази картина.

Знаете, че едно от любимите ми занимания е да мисля и, както се казва, като ме налегнаха едни мисли, вече две нощи се въртя и не мога да спя.

Сега това прасе дали не си е изплатило ипотеката или пък не му е стигнало стаж за пенсия, та затова заработва и след като предало Богу дух – не знам. И покрай тия размисли разбрах израза- „Този див, див капитализъм”.
Продължих разходката си по същата уличка и какво да видя – персонажи от „Междузвездни войни” и те заработват като манекени на една витрина.

Заговорих се с тях на интергалактикос, оказа се, че корабът им се разбил и при това произшествие са загубили всичките им пари. Най-много им тежало, че не трябвало да мърдат, докато магазинът работи.

Малко по надолу мярнах и Джони Деп, той отворил магазин „Пиратско съкровище“.

Не знам дали на времето килограм захар се е смятала за богатство, но в момента това се продава в магазина му.
Явно парите му не стигат за данъци и затова заработва допълнително, дори негов клонинг му помага.
Видях и още една митологична фигура,която беше закъсала най-много, защото събираше таксата за тоалетните в едно бистро.

М,да и шутът от онази песен се оказа тук: „ И забрави шута ранга свой и влюби се в своята кралица”.
Явно кралят е разбрал и го е наказал да виси вовеки веков между два балкона и да гледа своята възлюблена оттам как минава заедно с омразния му крал под него.

Сега не знам дали всички са дошли тук заради парите или пък заради слънцето, морето и хората в Калея, ала една мисъл не ми дава покой – уж капитализмът е див, ала нито едно диво животно не съм видял досега да работи, дори и глиган.
Анатолий Маринов