Валентин Узунов

Публикуваме словото на Цветан С. Тодоров по повод годишнината:
Постоянно бъркам кой е художникът и кое е картината. Понякога лепя стикери, етикети в жълто, репери в червено или сигналнозелени цветове. Ходя със запалени фарове и мигащи светлини. Свършвам по няколко пъти на финала и се отдръпвам да погледам. Мирише на терпентин и маслени бои. Няма разказ, а само внушения. И някакви пирамидки в ъгъла от изтъркани картини.

Друг път просто стоим и мълчим. Той е по-красив от картините и затова мнозина го предпочитат пред тях. Но вкъщи как да го занесеш? Взимат картини, носят, дупчат, окачват на високо. Красота.
Пускат дългите си пипала и обгръщат зрителите с трънливи обятия. Друг път не пускат пипала и позволяват на зрителите да излязат от изложбената зала.
Те са като огромни резедави звезди, обвити в мъглявина на непознати и далечни планети, забулени в мазата на световния театър. Част от платната са напоени в уиски и обгърнати с дим от пури. Между тях виждам някакви непознати на науката наркотични растения, с нежни цветчета, обагрени в червено.
Аз съм само един преписвач. А Валентин Узунов е осъден на картини.

Бележка:
Художникът Валентин Узунов отбелязва днес 55-годишнина с нетрадиционна изложба в подземията на ловешкия театър – там, където се ражда топлината. Той е роден в Ловеч на 10 октомври 1960 г. Завършил е живопис в Националната художествена академия при акад. Светлин Русев. Участва в редица национални и международни пленери и симпозиуми, има поредица самостоятелни изложби. От 2000 г. е председател на регионалното дружество на СБХ в Ловеч.
Експозицията ще е отворена в сградата на ловешкия Драматичен театър на 10 октомври, събота, от 16 ч. до 20 ч., вход – до Камерната сцена.

В подземията на театъра