Чарли в „Модерни времена“ (1936)

Съдбата на киноизкуството може да се предвижда с еднакви шансове както чрез вглеждане в технологичните прагове и бъдещи стратегии, така и чрез историческото наследство. Важен е и нашият критерий за преходно и непроходно. Повече от всяко друго изкуство киното е онтологично обременено от опозицията технология – хуманизъм. Лесно можем да разграничим различни тенденции в историята на киното като временен превес на една или друга склонност, но по-важно е да видим вътрешната им неделимост и взаимна обусловеност. В този смисъл творчеството на Чарлз Чаплин (1889 – 1977) представлява особен интерес. Тази година се навършват 125 г. от рождението на гения.

 

Самият Чаплин като тотален автор на своите филми /сценарист, режисьор, изпълнител, композитор, монтажист/ непрестанно се е съпротивлявал на техническите нововъведения и въпреки това е създал редица всепризнати шедьоври.

Твореството му е разположено в един твърде голям период от време – от 1914 до 1967 година, и обхваща както нямото кино, така и възхода на звуковото и цветното кино. Неговият шедьовър “Светлините на града” /1931 г./ излиза в период, когато звуковото кино се е утвърдило като безспорна новост. Естетиката на Чаплин остава в голяма степен подвластна на предното десетилетие. Редица изследователи посочват, че Чаплин не се съпротивлява толкова на звука, а на диалога, който със своята звучаща протяжност разрушава динамиката на немия монтаж и прави невъзможен неговия герой-маска. Изглежда Чаплин е чувствал необходимост от “технологично спокойствие”, за да може в пълна степен да усвои и развие възможностите на нямото кино, което е отхвърлено с бързи темпове от нововъведенията.

Би могло да се каже също, че Чаплиновата гениалност компенсира липсата на технически нововъдения във филмите му. Но по-точно е да се посочи, че Чаплин е подхождал към новостите само с оглед на своите художествени задачи и никога не е робувал сляпо на модата. Дали от това неговите филми днес изглеждат поостарели и негледаеми от онези, които тогава са били последният писък на модата? В никакъв случай.

Както с оглед на развитието на киното не можем с лека ръка да кажем, че вторият тип филми са били излишни, въпреки че днес трудно могат да се гледат.

През годините оцеляват и продължават да се гледат с интерес само онзи тип творби, в които има достатъчно човечност и любов. Човекът с неговия вътрешен свят е главният обект на всяко художествено описание. Човеколюбието не се поддава на технологично моделиране, неговият софтуер не подлежи на копиране и дигитализиране.

Ето как самият Чарлз Чаплин вижда този проблем:

“По-интересно ми е да наблюдавам как човек разбърква с лъжичка чая си, отколкото изригването на вулкан. Стремя се да уподобя камерата с театралната сцена – да я приближа до актьора и без да го изпускам от кадър, да доведа зрителя до него. Всички мои филми се характеризират с икономия на действието. Хората считат, че филмите трябва да са сложни, грандиозни, ефективни, което е и възможно, и вярно, но аз предпочитам да съсредоточа вниманието си върху личността, вместо да демонстрирам гигантски каньони на широк екран. Според мен е по-добре движещи се сенки от преминаващ влак върху лицето, отколкото панорама на железопътна станция. “

Това е част от интервю по времето на неговия осемдесети филм “Кралят на НюЙорк” /1957 г./, но то и днес е актуално, тъй като филмовият пейзаж е пренаселен от вулкани, катастрофи и пищни панорами. Актуално е и защото продължават да се правят и филми, в които героите уж само разбъркват с лъжички чашките си, а зрителите се вълнуват силно.

В “Модерни времена” /1936 г./ Чаплин прави дисекция на автоматизирания ни век чрез драмата на своя малък човек. Всички технологии се явяват с презумпцията, че ще улеснят живота, но на практика човек е така жестоко малтретиран от тях, сякаш не е техен вдъхновител и създател. Човек винаги e и жертва – това е част от смисъла на Чаплиновите филми.

Но много по-важно е, че авторът ни представя това твърдение чрез комизма на своя герой. Самият Чарли притежава един човешки универсализъм, който му позволява именно като “вечният губещ” да е съпричастен на всяка чужда драма и проявена неправда. Универсализмът е белязан и от един всепроникващ социален динамизъм. Малкият Чарли преминава с лекота от крайна бедност към богатство, от социалното дъно към аристокрацията, с което показва абсурдността и на това делене. Защото тежестта на неговия герой е в хуманистичната константа. Когато гледаме филмите на Чаплин, ние се изпълваме с умерен оптимизъм.

Най-добрият пример е „Великият диктатор“(1940), който  е най-успешният в търговско отношение филм на Чаплин и първият му напълно озвучен филм. В него Чаплин играе два образа паралелно  – обикновен бръснар-евреин и Хитлер. Филмът е безпрецедентна сатира на тоталитарното общество и апотеоз на обикновения човек. Велик филм! Защото неговата универсалност дава шанс безпроблемно да играе с един и същ мимезис (наподобяване по Аристотел)  тиранина и жертвата.

Днес Чаплиновите филми като технология може и да са поостарели, но като изкуство са живи. Съвременните филморазпространители изпитват необходимост да преоцветяват и преозвучават старите филми, за да им намерят нови пазари. Но дали новите технологии позволяват чрез тези козметичи промени да се издигне човешкото съдържание на филма?Очевидно не.

Днес все по-често изискванията към филмите да бъдат изкуство звучат като остарял волунтаризъм. Може да се каже, че колкото нашият свят става по-абсурден и високотехнологичен, толкова повече се нуждаем от подкрепата на изкуството. Но какво ще стане в момента, когато нищожно количество хора се нуждаят от тази огромна подкрепа?

Въпреки ширналата се безграничност на съвременния мултимедиен свят, все още нямаме ясен отговор за бъдещото на изкуството. Вероятно филмите на Чаплин, въпреки тяхната гениалност, в бъдеще ще се гледат от все по-малко хора и на все по-специализирани форуми. Възможно е в тоталната мобилност и разчупеност на новите дигитални светове Чаплин да бъде само един иконичен образ определен тип изкуство, част от културния хоризонт на 20 век. А филмите му ще бъдат нещо далечно и екзотично, като египетските пирамиди. Тяхната направа ще бъде непосилна задача за ума на следващите поколения, но движещите се черно-бели сенки на екрана ще продължават да ни удивляват.

 

 

Бележка: Чарлс Спенсър Чаплин ( Charles Spencer Chaplin) е британски актьор, режисьор, сценарист и композитор работил през по-голямата част от живота си в САЩ.Роден е през 1889, почива през 1977 г.

Той е една от най-творческите личности в ерата на нямото кино – връх е „Треска за злато“ 1925 г. Чаплин става най-известният актьор в ранните холивудски филми, а по-късно и забележителен режисьор.

Той е създателят на един от най-знаменитите образи в нямото кино – на скитника Чарли. Не по-малко интересни са и звуковите му филми.