Летящи хора и предмети, стълба към небето и разсъхнали се лодки на морския пясък, разпнатият на кръста Христос и голите в нищетата си хора около него, царици и грамофони, балони и мраморни торсове – свят, удивително разлетял се във вселената или пък страшно и тежко вкоренен във физическата си тегоба, без спомени. Многобройните живописни платна на Теофан Сокеров, неговите стенописи и графични монументални фрески винаги учудват с лекотата, с която поставят проклетите въпроси за духа и битието. По размаха на въображението и безграничността на творческата мисъл Теофан може спокойно да се сравнява с всеки магически реализъм, а по дълбочината на емоцията си той се явява един съвременен изповедник на замлъкналите в болката си старинни форми и багри.
Трябва да влезете, за да коментирате.