За неадекватна и непрофесионална лекарска намеса съобщават Виолета Цанкова и брат й от Ловеч, довела до смърт на баща им. Писмото е изпратено до контролните органи и медии, като е подписано от Красимир Кожухаров и Виолета Цанкова.

 

 

На 20.04.2014 г. покойният вече Васил Кожухаров около 17,30 ч. се оплака от силни болки в левия крак. Прие като болкоуспокояващо средство аулин, но той не реши проблема. Около 19,45 ч. поради много силните болки и невъзможността да движи крака си, потърсихме помощ от дежурен лекар в Спешна медицинска помощ – Ловеч. Линейката дойде на 15-тата минута в село Слатина – на 17 км от Ловеч. Поставена бе инжекция, направена бе кардиограма, измерено бе кръвното налягане (170/90), а до транспортирането му до Спешна помощ започна вливане – система. Дежурният лекар в Спешна помощ предположи, че най-вероятно се касае за инсулт и потърси консулт от дежурен невролог. Дежурен лекар бе д-р Драмбозова – завеждащ Неврологично отделение. След извършения преглед д-р Драмбозова категорично опроверга поставената вече диагноза за инсулт. При извършените лабораторни изследвания се установиха стойности на кръвна захар 5,4. Д-р Драмбозова направи извода, че болният е в хипогликемия и не се нуждае от болнично лечение. Препоръките й бяха следните: „Като изтече системата си го върнете в къщи и му дайте две чаши компот.”

В 23,30 ч. баща ни бе изкаран от Спешна помощ с количка и виещ от болка, бе натоварен в лекия ни автомобил от пет човека. Притеснената снаха на починалия Снежана Кожухарова отново се върна при д-р Драмбозова с въпроса ще може ли болният в това състояние да прекара нощта в къщи и със запитване – тъй като е отказано настаняване в болница, не може ли да бъде направен поне скенер, независимо за коя сметка. Обезпокоена за втори път на Великден д-р Драмбозова отново е категорична – „Не! Всичко е резултат от хипогликемията. Няма нужда от настаняване в болница.”

Състоянието на болния през нощта срещу 21.04 се влоши още повече – обездвижи се и лявата ръка, настъпиха промени в говора.

Последва второ обаждане в Спешна медицинска помощ в 10,30 ч. сутринта. Дежурният лекар възмутено се обърна към семейството: „Как е възможно в това състояние да го държите в къщи? Нормални ли сте?”

Отново бе направена кардиограма, отново бе измерено кръвното налягане, бе поставена мускулна инжекция. Транспортиран бе за втори път в Спешна медицинска помощ в Ловеч. Веднага бе направен скенер, поставен катетър и рентгенова снимка на бял дроб по препоръка на дежурния лекар в Неврологично отделение д-р Иванов. И след всичко извършено бе настанен в Неврологично отделение с диагноза инсулт – ясно виждайки се от направения скенер. Предупредени бяхме, че задължително с него трябва да има придружител – аз, дъщеря му. Същият ден от обяд до вечерта баща ни само спеше. През нощта на срещу 22.04. беше много неспокоен, буйстваше и искаше да става.

Сутрина д-р Драмбозова ме попита учудено: „Как стигнахте до тук? Аз си спомням, че го преглеждах по време на нощното си дежурство и той беше адекватен.” Този въпрос ме втрещи. Може ли лекар, който е видял болния с изтръпнал и неподвижен крак, със силни болки, да ми зададе такъв въпрос.

През деня продължиха съдоразширяващите вливания. Аз спазвах лекарската препоръка на д-р Гечев да сменям положението му от ляво на дясно, масажирах ляв крак и лява ръка, които бяха неподвижни, през два часа сменях памперс.

На 23.04. сутринта около 7,30 ч. състоянието на баща ни се влоши – по думите на д-р Гечев сърцето му излезе от ритъм. Докторът направи нова кардиограма, поиска консулт с кардиолог, беше му поставена венозна инжекция и след около час баща ни се успокои. Но от този момент нататък престана да бъде адекватен и повече не го видях с отворени очи. Продължавах с масажите и промяна на положението му.

Нощта бе истински кошмар. Около 1,30 ч. той изгаряше от температура. Дежурната сестра измери температура 39 градуса и ми каза, че нищо повече не може да се направи, защото в отделението няма повече медикаменти за температура. Заключи се в стаята и си легна. Състоянието на болния се влошаваше. В 4,00 ч. бях принудена да се върна в къщи (в Ловеч няма дежурна нощна аптека), за да взема нещо за сваляне на температурата. Взех три ампули течен аналгин, една пипетка и термометър и се върнах обратно в болницата. Температурата беше 40 градуса. Една ампула му дадох с пипетата, а другата му бе поставена от дежурната сестра мускулно. Тя се появи съвсем случайно, отивайки до тоалетна. До 6,30 ч. сутринта с мокри кърпи успях да сваля температурата до 38,5 градуса. На визитация разказах всичко това на д-р Драмбозова. Тя нареди към вливанията да бъде включен бромхексин и парацетамол и да бъде прехвърлен в интензивен сектор. Състоянието се влошаваше, температурата оставаше висока. На 24.04. в 8,24 ч. сутринта баща ми издъхна в ръцете ми.

Позволявам си да попитам: Как лекар, завеждащ Неврологично отделение, да не може да констатира започващ инсулт? Ако беше подходено по друг начин и баща ни веднага беше приет, щеше ли да се стигне до фаталния край? Каква е цената на човешкия живот? Защо е тази безотговорност, незаинтерисованост и липса на хуманност? Може ли такъв човек да ръководи отделение и да изисква от персонала си качества, които самият той не притежава? И ако за смъртта на баща ни е налице допусната лекарска грешка, някой ще носи ли отговорност? В името на всички ни – настоящи и бъдещи пациенти, считаме, че е нужно да се даде публично отговор на поставените от нас въпроси.