Летящи хора и предмети, стълба към небето и разсъхнали се лодки на морския пясък, разпнатият на кръста Христос и голите в нищетата си хора около него, царици и грамофони, балони и мраморни торсове – свят, удивително разлетял се във вселената или пък страшно и тежко вкоренен във физическата си тегоба, без спомени. Многобройните живописни платна на Теофан Сокеров, неговите стенописи и графични монументални фрески винаги учудват с лекотата, с която поставят проклетите въпроси за духа и битието. По размаха на въображението и безграничността на творческата мисъл Теофан може спокойно да се сравнява с всеки магически реализъм, а по дълбочината на емоцията си той се явява един съвременен изповедник на замлъкналите в болката си старинни форми и багри.

Говорещият с миналото винаги знае и някои тайни за бъдещето. Например – споделянето на творческата енергия води до своеобразна синергия (взаимоотношения, при които полученият ефект е по-голям от сумата на индивидуалните ефекти). Това се доказва и до днес от групата ловешки художници около Теофан – като Иван Василев, Кольо Йочев, Найден Найденов и останалите. Заразителността с талант е присъща само на големите умове и сърца. В този смисъл Теофан Сокеров още е в Ловеч, чийто въздух от време на време се раздвижва от невидими криле. Честит рожден ден!

Още за художника: Теофан Сокеров е роден на 3 май 1943 г. в гр. Ловеч. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“, Ловеч (1961). Учи в Националната художествена академия, София, специалност Живопис при проф. Петър Михайлов и успешно завършва през 1969 г.

Работи няколко години като свободен художник в родния си град. Тук сътворява първата си картина „Възпоменание“. В периода 1971-1982 г. е председател на Съюза на художниците в Ловеч. Установява се в София, където от 1994 г. е професор по живопис в НХА. От 70-те години е реализира десетки самостоятелни и групови изложби. Автор е на многобройни кавалетни и монументални произведения, между които художественото оформление и стенописите в Патриаршеската църква, Царевец (завършено 1985), Априловска гимназия (Габрово), Дом – паметник (връх Бузлуджа),“Националния музей „Земята и хората“ (София), Националния дворец на културата (София), в Ловеч на мозаечни пана в музей „Васил Левски“, Съдебната палата, дом „Преслав“ и Изчислителния център. Картините му са притежание на музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Германия, Швейцария и други страни.

Цветан С. Тодоров