Проф. д-р Параскев Стоянов (1871- 1940) ще бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Ловеч“, съобщават от общинската администрация в града. Предложение по този повод е подкрепено от общинските съветници на последното им заседание.

 

Патронът на многопрофилната болница в града е личност, на която Ловеч е особено задължен. Той е сред най-изявените български медици и обществени деятели в началните години на 20-и век, основоположник на българската хирургия. Това са част от мотивите за присъждане на званието на проф. д-р Параскев Стоянов. Официалното публично обявяване и вписването в Книгата на почетните граждани на Ловеч ще стане на тържествена церемония на 11 май по случай Деня на Ловеч.

Започва работа през 1895 г. в Ловеч като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. Жени се за рускинята Нина Лейн. От брака си има 2 деца, родени в Ловеч: Аркадий (1896)и Лидия (1901). (Аркадий Стоянов е известен професор в Софийската политехника.) От 1897 г. специализира 2 години във Франция и Германия при Жан Фор и Терие Бергманди. След това за кратко е старши лекар на Русенската държавна първостепенна болница. От 1900 г. се завръща пак в Ловеч и е старши лекар на Ловешката държавна първостепенна болница. От 1902 г. е старши лекар в хирургическото отделение на Плевенската болница, от 1905 г. е старши лекар на Мариинската болница, Варна, по-късно и училищен лекар на Варненската мъжка гимназия. От 1918 г. е професор в медицинския факултет на Софийския университет. Неговите приноси са в областта на хирургията, физиотерапията и санитарното дело. През 1907 г. участва на II Международен конгрес по физиотерапия в Рим. През 1911 г. е на конгреса на южнославянските хирурзи в Белград. Избран е за член на международните асоциации по физиотерапия и хидрология, на френското и италианско хирургически дружества. Член е и на Международната асоциация по история на медицината, и на изградената към нея Комисия по народна медицина. Името му заема достойно място и сред светилата на световната медицинска наука в библиографския лексикон на Изидор Фишер.Зедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество и 2 години е негов председател (1934-1936).

През 1900-1901 г. провежда безпристрастна анкета на останалите живи съратници на Васил Левски в Ловеч. Проучва историята на града през епохата на Възраждането. Резултатите публикува в книгата „Градът Ловеч като център на Български централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков“ (1901). Средствата от продажбата на книгата дарява за построяване паметника на Тодор Кирков в Ловеч. Със същата цел пише и поставя пиесата „Тодор Кирков“. Автор е на „Санитарна история на гр. Ловеч“. Участва в комитета за написване и издаване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“. В Плевен продължава обществената си дейност, проучва историята на града, създава археологическо дружество. Във Варна урежда създаването и откриването на варненския „Аквариум“ и на детския санаториум за костно-ставна туберкулоза. Проучва историята на Варна и Варненско, оставя ценни бележки за миналото на града, за Аладжа манастир, Побитите камъни, за братята археолози Шкорпил и др.

Памет[редактиране | edit source]

Започва работа през 1895 г. в Ловеч като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. Жени се за рускинята Нина Лейн. От брака си има 2 деца, родени в Ловеч: Аркадий (1896)и Лидия (1901). (Аркадий Стоянов е известен професор в Софийската политехника.) От 1897 г. специализира 2 години във Франция и Германия при Жан Фор и Терие Бергманди. След това за кратко е старши лекар на Русенската държавна първостепенна болница. От 1900 г. се завръща пак в Ловеч и е старши лекар на Ловешката държавна първостепенна болница. От 1902 г. е старши лекар в хирургическото отделение на Плевенската болница, от 1905 г. е старши лекар на Мариинската болница, Варна, по-късно и училищен лекар на Варненската мъжка гимназия. От 1918 г. е професор в медицинския факултет на Софийския университет. Неговите приноси са в областта на хирургията, физиотерапията и санитарното дело. През 1907 г. участва на II Международен конгрес по физиотерапия в Рим. През 1911 г. е на конгреса на южнославянските хирурзи в Белград. Избран е за член на международните асоциации по физиотерапия и хидрология, на френското и италианско хирургически дружества. Член е и на Международната асоциация по история на медицината, и на изградената към нея Комисия по народна медицина. Името му заема достойно място и сред светилата на световната медицинска наука в библиографския лексикон на Изидор Фишер.Зедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество и 2 години е негов председател (1934-1936).

През 1900-1901 г. провежда безпристрастна анкета на останалите живи съратници на Васил Левски в Ловеч. Проучва историята на града през епохата на Възраждането. Резултатите публикува в книгата „Градът Ловеч като център на Български централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков“ (1901). Средствата от продажбата на книгата дарява за построяване паметника на Тодор Кирков в Ловеч. Със същата цел пише и поставя пиесата „Тодор Кирков“. Автор е на „Санитарна история на гр. Ловеч“. Участва в комитета за написване и издаване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“. В Плевен продължава обществената си дейност, проучва историята на града, създава археологическо дружество. Във Варна урежда създаването и откриването на варненския „Аквариум“ и на детския санаториум за костно-ставна туберкулоза. Проучва историята на Варна и Варненско, оставя ценни бележки за миналото на града, за Аладжа манастир, Побитите камъни, за братята археолози Шкорпил и др.