Имената на ловешките села предизвикват учудване, любопитство, дори смях

1425733_628013460575299_1027319705_nИмената на българските села често предизвикват учудване, любопитство, дори смях. Етнографът от Регионалния исторически музей в Ловеч Пламен Ечков разказва кога и как са възникнали селата в района и кой ги е нарекъл така. Благоприятните природни условия за живот в Ловешко още в далечното минало – плодородни земи, гори, води, пасища за животните, привличали тук да се установят представители на най-старото население у нас още от дълбока древност – на Каменната ера, на Бронзовата и Желязната епохи. „Поради липса на писменост не можем да знаем имената на селищата по това време. Такава възможност се появява едва в Античността“, разказва Ечков. Изворите с информация за възникването на дадено село и наименованието му, са много оскъдни и спорни. Спори се дали първото име на Ловеч е било Мелта – тракийско или Президиум – римско. Според изследванията на Ечков най-много имена на селища в Ловешко са възникнали през периода на Възраждането.

Те могат да се разделят на няколко вида. Произхождащи от природни дадености са селата Пещерна, Дълбок дол (на снимката), Пресяка, наречени на водни източници са Бели Осъм, Черни Осъм, Черни Вит, Зла река, Български извор, Голям извор, Златна Панега.

От животни са възникнали наименованията на селата Рибарица, Орляне, Врабево, Горен и Долен Бивол, Соколово, а на растения – Брестово, Голяма и Малка Брестница, Орешак, Лешница, Помашка Лешница, Сливек, Лесидрен, на занаяти – Терзийско, по-рано наричано Грънчар.

Има и имена, произхождащи от известни личности. Например село Гложене носи името на киевския княз Георги Глож, който се е заселил тук през 13 век. В Ловешко до 1878 г. има много селища с турско, татарско, черкезко, абхазко, българо-мюсюлманско население – Турски извор, Турски Острец, Аладанли, Татарето, Арапли, Коман, Омар Оба, Йоглав, Шахънкая.  „С Освобождението като своеобразна благодарност към руските освободители се именували три села – Александрово на цар Освободител Александър Втори, Скобелево – на генерал Скобелев и Казачево“, припомня историята етнографът. Той допълва, че след 1944 г. пък села приемат имената на загинали антифашисти – Съево, Лазар Станево, Румянцево, Стефаново, Горан, Кърпачево, Чавдарци, Кирчево, Стояново. Тогава и редица малки села придобиват нови наименования – Дъбрава, Прелом, Малиново, Славяни.

След промените през 1989 г. на някои селища са възвърнати имената. Съево станало Старо село, Стояново – Радювене, Лазар Станево – Торос. Според намерените от Ечков сведения село Деветаки означава девет аки или девет части, на които е било разделено. Другата версия е, че това представлява гърбица на камила от турски произход, тъй като е имало много баири и хълмове. „Село Орешак носи това име поради ореховите дървета там. Едно време, преди Освобождението, не е било познато слънчогледовото олио и богатите хора са готвили със зехтин или маслиново масло. Българите са обичали да готвят и с шарлаган – с орехово масло“, разказва Пламен Ечков.

Друго село с нестандартно име в Ловешко е Баховица. Там била намерена статуя на бога на виното Бакхус.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.