Студентската окупацията на СУ “Св. Климент Охридски”, други солидарни студентски акции на гражданско неподчинение като блокиране на централни софийски булеварди, кръстовища, околовръстния път предизвикват сред проправителствени и конформистки среди вълна на неприязън. Заливат с неприязън електронните и печатни медиите. Заклеймяват “окупаторите” за “грубо погазване на Закона, Правилника на автономния Университет” и пр. Ректори, академически съвети, председател на Съвета на ректорите, Секретар на същия Съвет, професори, в т.ч. професори по право (което е смайващо!), председателят на парламента, който преподавал право в СУ, Национално представителство на студенти, журналисти-подлоги, блюстители на правовия ред – всички самоуверено и назидателно разобличават незаконното поведение на студентите. Те смятат своята позиция за непоклатима и неоспорима в правова и демократична държава. Както е казал Волфганг фон Гьоте “Няма нищо по-страшно от действащото невежество”.
Подтискаща е липсата на демократична политическа култура и знание за фундаментални принципи и ценности на модерната демокрация. Проспани са повече от две десетилетия. Да просвещаваме!

Има действия (индивидуални, групови или колективни), които са не-легални (противозаконни) и нелигитимни. В правовата и демократична държава обаче има действия, които са не-легални, но всъщото време са безусловно легитимни. Разграничението е неразбираемо и “парадоксално”за две категории членове на обществото.
Едната категория са тези от пред-модерното (традиционното) общество. Тогава няма писани закони и това, което наричаме легалност и легитимност е едно и също. Тези предходници са естествено отдавнашни мъртъвци. Другата категория е от съвременници, които са в плен на тоталитарния и антидемократичния манталитет. В тоталитарната държава легалност и легитимност са едно и също.

Социалистическото право и социалистическата държава са субстанциални. Съжалявам за тежкия израз, но в това е голямата мистерия. Омразната буржоазна демокрация се смята за формална и т.н. Разграничението между легалност и легитимност не съществува, което е важен знак на тоталитарната система. Знак за машината на злото. Граждански протест под каквато и форма е недопустим. Който дръзва да протестира се наказва сурово. Наказва се дори най-безобидно волнодумство като подриване на социалистическия държавен строй. При тоталитарната система и дума не може да става за гражданско неподчинение. Днес така не може, но бушуват мутации на същия този манталитет.
В демократичната и правова държава, гражданското неподчинение, основателно наричана крайно форма на протест, е наистина в нарушение на определени правни норми и закони, но то е легитимно. Легитимността е върховно основание и оправдание на действието. Гражданското неподчинение е сюблимно събитие на гражданското общество, което е върховната реалност в правовата и демократична държава. Гражданското неподчинение е гранично събитие и в такъв смисъл е крайна форма на протест, за разлика от всички останали форми на протест, които са легални и легитимни. Държава, в която се допускат протести, но се изключва гражданското неподчинение като легитимна форма на протест се поставя над гражданското общество и не може да се определи като наистина демократична и правова.
Корпусът направото се състои от рационално формулирани и писани норми и закони, които като действащи имат всеобщо задължителен характер: всички пълнолетни членове на обществото са безусловно равни пред закона. Така стои въпросът с легалността.
Легитимността няма и не би могло да има подобна форма. Тя е несводима до рационални формули. Легитимността е сред онези феномени на социалния живот на хората, които не подлежат на конструиране, каквито са любовта, симпатията, самият живот и пр. Природата на легитимността ни насочва към кардинално важен и остър въпрос.
Кой отсъжда кое действие е легитимно? Месеци наред от началото на протестите и особено след студентската окупацията на университета всекидневно се поставя въпросът – А ако някаква друга обществена група тръгне по пътя на гражданско неподчинение?…
Противниците на протестите организират за назидание контрапротести. Стигаме до същината на въпроса за върховенството на легитимността в модерната демократична и правова държава.

Легитимността е самоосновна. Това са фундаменталните ценности, без които човешкото общество е немислимо и човекът е немислим, защото, както казва Аристотел, вън от обществото човек е мислим или като животно, или като Бог. По една стара традиция се говори за моралната основа на обществото. В обществения живот на хората има безброй важни неща. Има интереси, желания, потребности, рационални цели исредства, емоции, чувства, безлични институции, упражняване на власт, политикии т.н. Но човешкия свят изобщо е възможен благодарение на моралната основа наобществото или благодарение на фундаментални социални ценности, които никой неможе да постави под въпрос. Знанието за легитимното не е научно или експертно знание. Както се казва във феноменологията, то е непосредствена даденост на всеки в първо лице единствено число. Тя е или очевидна, или призрачна. Легитимността не се доказва и не се опровергава, защото е въпрос на вяра и доверие между хората като човешки същества, тоест на човека като самоценност. Гражданското неподчинение не е политически инструмент. То е зов срещу политика, която е корумпирана, опорочена, извратена. Към гражданско неподчинение не се прибягва произволно и лекомислено. То идва, когато всички други легални форми на протест се оказват безплодни и дори без да са изпитани една след друга са явно обречени на безплодност и са губене на социално и историческо време.
Студентският протест във формата на гражданско неподчинение, окупацията на университета, е напълно, абсолютно легитимен акт. Бандитската инсцинировка в деня за размисъл в навечерието на парламентарните избори предвещаваше настъпването на политическа безочливост. Формирането на правителството и първите стъпки на новоизбрания парламент показа по недвусмислен начин, че управлението на страната е в ръцете на клика, тоест на хора без определени политически идеологии, които са безскруполни и служат на олигархични кръгове. Спонтанните протести по състав на участниците и искания са едно от най-вълнуващите събития в новата история на България. Протестиращите прозряха надвиснала заплаха за показване на фундаменталните ценности на страната с далече отиващи последици. Четири месеца всекидневно и без прекъсване продължиха мирните протести и стана съвършеноясно, че управляващата клика разчита на умората и чувството на безсилие пред легалната, на нелегитимна власт. Нямаше да има нищо по-скръбно за съдбата на България, ако протестите бяха сломени. Но български студенти предприеха действие, което доказа, че моралната основа на българското общество е неразрушима.
България ще бъде възродена. В деня на народните будители камбаната на храм “Александър Невски” възвести, че студентите, днешните будители на народа (както ги нарече Президентът) и тези, които ги подкрепяме, не сме сами.