In memoriam: Рангел Вълчанов остави дълбока следа и в Ловешко

rangelАко си умрял, не значи, че не си жив, казваше Рангел Вълчанов. На 3 октомври 2013 е неговото погребение (гениалният режисьор почина на 30 септември 2013 г. на 84 г. след тежко боледуване). Първото изречение важи само за големите. И е прав точно той да го каже…

Рангел Вълчанов е голям човек – изглежда като комат между трохи сред нашите претенции за важност. Той е един от съвременните строители на духовна България – без него вътрешната ни територия би се свила като шагренова кожа. Цял живот той неуморно разширява тази територия  с филми, книги, роли, постановки…  Дори с физическото си присъствие в една компания той неизменно вдигаше разговорите до космически размери. Ще спомена само няколко незабележими днес, но съществени щрихи, които Рангел скромно нанесе в еднообразния духовен пейзаж на нашия ловешки край.

По време на гостуването на дипломатическия корпус през 1987 г. в Ловеч, когато „трудът бе песен“ и всичко бе разкопано и преобразено, Рангел Вълчанов успя да направи двусмисления докуфилм „Спомени от бъдещето“. Хем показваше ангарията на местното население, хем какъв приказен резултат се получава.

До последните дни от земния му път неизменно до него бе дъщеря му актрисата Ани Вълчанова – плод на неговия брак с Яна Пипкова. Това е най-личностната връзка на режисьора с Ловеч. Яна Пипкова, дългогодишен кадър на БНТ,  днес обаче е обидена на Ловеч заради съдбата на бащината „Пипкова къща“. Преди 30 години родният дом на композитора Любомир Пипков бе реставрирана като обществени помещения в стил „Балкантурист“.

След като преди 20 и кусур години  Рангел си купи скромна къща в троянското Старо село, той се вписа в местния бит. Роден в шопското село Кривина, предбалканското Старо село му идваше като нужно допълнение. Тук „задкулисно“ помогна новата селска църква (преди нямаше храм) да се сдобие с икони. Това почти никой не разбра. В тази си селска къща написа и големи части от трите си книги, включително и последната  „Хем съм сам, хем няма никой“.

През октомври 2007 г. Рангел Вълчанов нахлу в Ловеч с целия екип на филма „А сега накъде“ (2007). В театъра направи последователни прожекции на този филм и първата част „А днес накъде“ (1987). При пълни зали – нещо невероятно за този град.

Имам незабравими случки с режисьора, които съм разказвал на много места. Сега се сещам как дойде в началото един фестивален коктейл през 2004 г. във Варна, запленен от теорията на доктор Емилова за гладуване и зеленчукови диети. След неговата убедителна лекция ние бяхме почти готови да се откажем от консумация.

В този момент вкараха отрупаните маси с ястия и Рангел първи се втурна към тях. Тук актьорът Георги Калоянчев, играл незабравими роли в неговите филми „Инспекторът и нощта“ и „За къде пътувате“, не издържа и подхвърли:

–        Какви хора сте вие, режисьорите! Едно говорите, друго ядете!

–        Важно е какво снимаме – отвърна сериозно Рангел Вълчанов. Пак беше прав.

Цветан С. Тодоров

Книгата на Рангел

Случка с  режисьора Рангел Вълчанов

В края на лятото стояхме в малкото „Субару” пред хотел „Одесос” във Варна – аз и актрисата Цветана Манева. Валеше дъжд.

– Карай! Явно Рангел няма да дойде – каза тя. Тръгвахме за Созопол, а известният кинорежисьор Рангел Вълчанов закъсняваше.

И тъкмо да врътна ключа и да дам газ, Рангел се появи. Тръсна се с багажа си на задната седалка. Добре, че носеше малка чанта. За разлика от актрисата.

Тръгнахме. Още на Аспаруховия мост засилих колата. Режисьорът заразказва вицове, а актрисата мълчеше. После Рангел изведнъж обърна разговора в друга посока:

–      Преди много години четох една книга. Казва се „Как да шофираме”. От Франсоа Туше, френски автор. Та той развива тезата, че човек е бил хилядолетия в непосредствен допир с природата. Дори когато яздел кон. Чак през последните сто години се качил на автомобил. Затова сетивата ни не са свикнали с бързината. За тези, които все бързат, Туше пише така: „С бързане ще стигнете най-много 15 минути по-рано от другите. Но ако ви попитам какво значимо дело сте извършили за тези минути ще се засрамите…”

–      Тази скорост добра ли е? – питам аз, като отпускам леко газта.

–      Идеална е! – хвали ме режисьорът и продължава.

–      Пише и за дамите Туше…

–      Какво пише? – интересува се нашата дама.

–      Понеже им е неудобно да молят за почивки, за тоалетна,  шофьорът е длъжен да казва през половин час: „Нещо ме заболя глава, ще спрем за кратко”.

Цветана не отговаря, само се усмихва.

–      За тези, които не вярват на съветите му, Туше предлага друга рецепта. Разказва за моргата. С много снимки на катастрофи. Покъртителни картини. Изглежда са му помогнали специалисти.

–      Страхотна идея! – възкликвам и намалям скоростта още. Пред очите ми се мяркат смачкани ламарини, тела, кръв. После допълвам: – Нещо ме заболя глава, да спрем за малко в Обзор.

Актрисата пак се усмихва, но не протестира.

След Обзор навлизаме в опасни завои. Пред мен се тътри камион. Залепям се за опашката му.

–      Туше пише и за тези случаи. Понякога, казва, нямате нерви и искате да изпреварите някой голям камион. Не се ядосвайте! Шофьорът храни с труда си многолюдно семейство. Не го ругайте, той мисли и за вас. И сам ще ви подскаже кога да го изпреварите безопасно. И когато това стане, махнете му за поздрав.

Поради силния дъжд не успях да му махна, но другото стана според книгата на Туше. Страхотен автор!

После на пътя се изпречи магаре.

–      За него пише ли нещо? – шегувам се аз.

–      С животните трябва да сме много внимателни. Те са непредсказуеми и могат да ни объркат. Всяко животно е на свой акъл. Чудя се аз обаче друго. Защо КАТ не вземе да издири тази книга и да я преиздаде. Тя е някъде от 1966 година. Потърси я непременно в библиотеката. Ако спазваш нейните принципи, пътуването минава приятно и незабележимо.

После Рангел се впуска  да разказва вицове.  Част от тях са си лично негови, разказва ги на шопски диалект.

Двамата с Цветана се смеем и неусетно стигаме Созопол.

Рангел бе споменал, че бърза да режисира бенифис на Илка Зафирова. Изведнъж каза: „Спри тук!”. После пъргаво скочи, благодари и изчезна в навалицата.

Изпратих актрисата до квартирата й. Цветана ми вика:

–      Щях да умра от смях с Рангел. Той има по една измислена книга за всички случаи. За пътуване със самолет, за среща с досадници, за правене на филми…

Замълчах. А аз повярвах, че наистина има такава книга от Франсоа Туше. Пустият му Рангел!

Книгата била негова.

Цветан С. Тодоров

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s