Случки с разни духове като Дама Пика и нови срещи с пакостния полтъргайст Кики продължават да се случват, ако се съди по част от писмата в нашата електронна поща. Поводът е все още предизвикващата интерес статия на НГ от 2008 г. „Градски легенди: Полтъргайстът Кики”, която продължава да се чете на сайтa на вестника. Изглежда периодично в общественото подсъзнание се появява необходимост от страх и ирационални образи. Такъв най-разпознаваем образ е пакостлият дух Кики. Представя ме ви част читателските случки, историческа справка и историята на Кики според журналистите на НГ.

Викахме Дама Пика, но по-голяма простотия не съм правила
Това е действителен случай, случи се през последното лято и по-голяма простотия не съм правила, пише ни Петя Стаменова на електронната поща. „Бяхме аз една моя приятелка и две момчета. Решихме да викаме Дама Пика. Повярвайте ми, по-голяма простотия не съм правила. Събрахме се в кръг и запалихме огън – малък огън, няма да правим пожар, все пак… Поставихме картата „Дама пика” и до нея едно огледало. Всеки държеше по една икона. Иконата беше уж да ни пази, ама се оказа без успех… И така ние започнахме да я призоваваме тази Дама Пика. Изведнъж огънят угасна и покрай нас мина една сянка. Огледалото пък се пропука. Разпищяхме се ние и тръгнахме да бягаме. Оттогава не сме ходили на онова място. Звучи почти смешно и невероятно, но е истина!”
Ева Недялкова пък коментира изявите на полтъргайста Кики така: „Това за Кики е самата истина. В дома на мои роднини станах свидетел на неговите пакости. Имах възможнocт да наблюдавам събитията лично. Освен местенето на предмети из стаята, оказа се, че братовчедката ми пишеше текстове на странен непознат език и рисуваше странни рисунки”.
Мнозина не вярват в полтъргайсти или духове, не знам как да ги наричам, но аз съм свидетел на една случка, разказва Светльо Пенков от Пловдив. „Не си спомням точната дата, но беше 2001 г. С жена ми си легнахме и си говорихме нещо. Изведнъж жената с изплашен глас каза: Под леглото има нещо! Аз отвърнах: Ти луда ли си?, а тя пак: Сериозно ти казвам, нещо ме удари отдолу… Нещо си въобразяваш, викам и както го изрекох, онова нещо ме удари и чак ме повдигна от леглото. Жена ми каза: Видя ли сега! Аз се уплаших. Чудех се какво да направя. Не исках да плаша жената и казах, че аз го правя това. Но тя ме виждаше целия до нея и не можех да я излъжа. Тогава й казах: Заспивай, няма нищо! Обърнах се от страх от неизвестното и не помръдвах, камо ли да погледна какво има под спалнята. Така сме заспали… На сутринта обърнах цялата спалня, но не намерих никакви следи. До ден днешен не знам какво беше това. Ако някой знае нещо за тези аномални, нека да ми пише. Не съм казвал за тази случка на никой, за да не се бъзикат с мен. А и не знам дали ще ми повярват. Ако някои е имал подобно преживявания, нека да пише svetloie@abv.bg.”
Що е полтъргайст?

Както е известно, терминът „полтъргайст” е немски. Произлиза от думите polter – шумен, чукащ, тракащ, и geist – дух. Първите съобщения за такъв дух са от древноримски времена и от Китай, а през средновековието – от Германия и Уелс. От 1890 г. и учените се опитват да дадат обяснение на явлението. Първи е физикът Уилям Барет, живял през 19 в. Самият той станал свидетел на феномена в дома на вдовец, отглеждащ 5- те си деца. Полтъргайстът бил насочил активността си към 12- годишната дъщеря на човека. Барет установил, че той може да реагира на молба и да отговаря на запитвания чрез почуквания. Той го молел да почука определен брой пъти и получавал същия брой тайнствени почуквания.
През 2004 тракащият дух си присвоил град Каннето де Карония, Италия. Били отбелязани десетки случаи на необясними изгаряния на мебели, телевизори, тостери и други. Местен полицай свидетелствал как невключени в елмрежата кабели започвали да горят.
От началото на 20 век има теория, че полтъргайстът е резултат от човешката психика. Полтъргайстът е психически проблем, свеждащ се до желанието на неуравновесен психически човек да извади вътрешната си енергия.
Фолклорът свързва полтъргайста с душите на умрелите, с духовете на дома или със зли магьосници. Религията ги свързва с демони, които се гонят с помощта на светена вода, ритуали и молитви. Съвременната медицина определя „обладаването” от полтъргайст като психическо разтройство.
У нас в началото на 90-те нашумя полтъргайстът Кики от Пловдив, след това в Перник, после в Плевенско и Ловешко.
Вестник „Народен глас“ не закъснява да се снабди с подобно духче през 1991 г.. Откриват го журналистите Николай Ботев, Кольо Станчевски и Георги Паскалев в плевенския град Пордим, в дома на леля Лазарина. По-късно се обажда още един пакостлив дух Кики в Николаево, Плевенско, в дома на Нанда Табашка (виж „Кики в Николаево“ от Калина Радоева, НГ, бр. 104 от 24 септември 1991 г.). Поредицата заглъхва с материала на Николай Ботев „Полтъргейст порасна. А ние?“ (НГ, бр. 118 от 25 октомври 1991 г.). (НГ)