Нарушил ли е Васил Левски устава на БРЦК и прав ли е поп Кръстю да го критикува? – от Васил Колев

поп кръстьо(Според писмата на Васил Левски и ръкописите на поп Кръстю, на снимката)

В книгата си „Левски най-ясната загадка” на стр. 281 – 282 Дойно Дойнов пише: „Всички те (защитниците на поп Кръстю – б. м.) обаче, пренебрегват записката на поп Кръстьо в „Требника” му с дата 23 ноември 1879 г., в която попът, като отхвърля обвиненията за предателство, малко след Освобождението характеризира Левски като жесток убиец, а делото му определя като авантюра…Той следователно си остава идеен противник на Левски”.

Дописката е от 29 ноември 1879 година и е цитирана многократно от всички защитници на поп Кръстю, а пълният й текст е публикуван в „Ръкописите на поп Кръстю” (2002 г.).

Преди клеветниците на поп Кръстю говореха, че мотивацията била материална, бил откраднал  парите на комитета, затова предал Левски. Като се намериха парите – 1364 златни монети с последна емисия 1867 г. – в дворното място на Марин поп Луканов през 1974 г., същите започнаха да търсят идейна мотивация.

На Дойно Дойнов ще припомним следните общоизвестни факти. Поп Кръстю пръв донася в Ловеч съчиненията на Георги Раковски и запознава с тях бъдещите комитетски членове. Неслучайно бащата на председателя Марин поп Луканов – поп Лукан Лилов, обвинява своя по-млад колега за участта на порасналото си дете: „Тоя проклет поп Кръстю подкокороса момчето ми, та го хвърли в тая беля”. Тоест, вдъхновил и мотивирал сина му да участва в освободителното дело.

Левски има високо мнение за свещеника, когото познава от Белград като последовател на Раковски.Обляга се на неговия авторитет и влияние, за да създаде комитет в Ловеч. Ако поп Кръстю е бил идеен противник на революцинното дело, то Левски точно него ли щеше да препоръча на Каравелов за редактор на нов вестник?

Ето как: “Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще доде при Вас да са разбере ще може ли на Вашята печатница да издава вестник, който ще бъде слободен за в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да доде да са разбере с Вас. Човек е, който може да Ви бъде полезен, па и вие нему, в неговата работа”. (Из писмо на Левски до Л. Каравелов от края на юли 1872 г.)

Идеите на създадената от Васил Левски организация са залегнали в „Нареда на работниците за освобождението на българският народ” (проект за устав на БРЦК) от 1871 г. и в устава на БРЦК от април 1872 г. Самият поп Кръстю се е клел и е заклел членовете на революционния комитет в Ловеч, че ще спазват и изпълняват устава. Той никъде не осъжда идеите, а критикува някои действия на Васил Левски и на членове на революционните комитети, извършени в нарушение на революционния закон.

Никъде в „Нареда на работниците за освобождението на българският народ” и в устава не пише, че членовете на комитетите, които събират пари за революцията, трябва да получават процент от събраната сума.

В писмо до революционния комитет в Сливен (пролетта-лятото на 1871 г.) обаче Левски указва друго: „Юнаците отгдето вземат пари, трябва да се изважда десетъкът от парите да им се разделя, а другите – да остават в касата”. Очевидно този документ е някакъв „поднормативен акт”, който води до изкористяване на  революционната борба, като развързва ръцете на хора с престъпни намерения, които превръщат революционната организация, създадена за освобождението на българите, в средство за лично обогатяване. Пишещите за Васил Левски упорито мълчат за това писмо.  Но поп Кръстю разкрива корена на злото и фаталните последици от него: „Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то, с обиране къщи и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха, че с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере, че е глупост, или пък че под булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно”. Никъде в устава на БРЦК не пише, че трябва да се обират къщи, още по-малко български.

В свое писмо до Любен Каравелов от 25 август 1872 г. Левски описва следната случка: „С още един другар по пладне в Ловеч всред града, преоблечен, тайно, че през друга къща влизам у едного чорбаджия … Аз исках да го…и парите му…; … Пред „св. Богородица” в понеделник, по 3 часа европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза, но преди да дойде изчупил бях врати, сандъци и не намерих повече освен 1400 гр. турски все бешлици”.

Никъде в устава на БРЦК не пише, че трябва да се убиват невинни хора (камо ли пък  българи).

Писмото на Левски до Любен Каравелов продължава: „Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред, нямаше да става никакъв шум. А то дойде напред момчето, посрещна го другарят ми, нададе вик: тичайте хора! На която страна бях в дворът, докато пристигна, то все вика и бори се с другарят ми, пристигнах, ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласът, който беше напълнил улицата. Не умря изведнаж, захвана да вика повече, което не можеше да се укрие вече, ръгнах го още веднаж, за да се не мъчи, и да не може да каже какви са били”.

Въз основа на горните безспорни факти поп Кръстю обвинително пита: „Кой и защо уби невинното младо момче в Лович (в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива?”.

През април 1872 година, в Ябланица, Димитър Общи принуждава наместника на Ловчанския владика – дякон Паисий – да му даде 6000 гроша, заплашвайки че ще го убие, ако съобщи някому за случилото се. Паисий обаче проговаря, а Димитър Общи, който присвоява средствата, отрича да е взел парите. През май същата година Общи иска разрешение от Ловчанския комитет да убие неудобния за него дякон, под предлог, че щял да издаде комитетите на властта. По доносите и подстрекателствата на Общи е взето решението за смъртното наказание на владишкия наместник (началото на юли 1872 г.). На 11 юли 1872 г. дякон Паисий дава „пет бели меджидиета” на друг комитетски член – Марин Попов от Голям Извор, който, подобно на Общи, присвоява парите. Същия ден Марин Попов участва в опит за покушение срещу дякона. (Сред организаторите на несполучливия атентат край Голям Извор са още Георги (Герго) Стойков, Димитър (Дидьо) Пеев, Васил Бушеранов и Димитър Крачунов, направили пет месеца по-късно пълни самопризнания пред турския съд и разказали подробно за дейността на комитетите и на Левски. „Заслугите” на въпросните лица са високо оценени от Дойно Дойнов, който, по случай 170-тата годишнина от рождението на Левски и в качеството си на председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”, присъства на откриването на паметник с техните имена.) С убийството на Паисий, Общи и Марин Попов целят да прикрият извършените от самите тях нарушения на устава, а именно злоупотребите със средства на националноосвободителната организация. Никъде в устава на БРЦК не пише, че владичината, събирана от българските църковни служители за издръжка на народните църкви и училища (Екзархийски устав от 14 май 1871 г: „За вула – 12 гр. От тях половината се дава на ковчега на казата или нахията, на която принадлежи венчаваният, в полза на училищата й”), трябва да бъде отнета в полза на  революционната борба, но тетевенци възнамеряват да ограбят жертвата. За користните им подбуди разказват някои от тях в показанията си пред турския съд: Тодор Кръстев –  „Попът ще го убият от името на народа. Поне да го убием сега, че у него има пари, да вземем парите!” (24 октомври 1872 г.), Лечо Николов –„Казаха ни, че у себе си той имал пари. „Щом падне, вземете ги и ги донесете!”(16 декември 1872 г.). Относно предстоящото убийство на владишкия наместник, след завръщането си в Българско /юли 1872 г./ Левски пише на Любен Каравелов: „Възпрятаме ръкавите си! И каквото ми се чини, ще се почне от черна глава”. По същия въпрос, в показанията си пред турския съд, дадени на 8 януари 1873 г., Левски признава: „Според дадения от Димитра рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. … Комитетите не вършеха никаква работа без подписа с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитра писмо с подпис”. Приносител на писмото е Иван Драсов от Ловчанския комитет. Раненият дякон е пренесен във владишкия конак, където умира след два часа (20 срещу 21 юли 1872 г.). Въпреки опитите на орханийския каймакамин да разбере кого Паисий подозира за срелбата, дяконът издъхнал без да издаде нещо. Властта претърсва всички ханове и разпитва всички пътници, но виновникът за смъртта на владишкия наместник не е установен. Истинският извършител на убийството и неговите съучастници са разкрити в хода на следствените действия във връзка с обира на Орханийската хазна в Арабаконашкия проход (22 септември 1872 г.). На 24 октомври 1872 г. Тодор Кръстев пръв съобщава пред Мазхар паша името на убиеца: „Димитър от Сърбия е, който уби в Орхание попа”.

Запознат в детайли с убийството на владишкия наместник, поп Кръстю отново обвинително пита: „Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхването си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са?”

Поп Кръстю е искрен и последователен както като участник в националноосвободителното движение, така и в оценката си за него. Още преди да срещне Левски, той приема революционната идея от Раковски, на когото прислужва, докато учи в Белград. Като касиер на Ловчанския комитет поп Кръстю настоява изпълнението на патриотичните цели да бъде съобразено с устава на революционната организация и критикува всеки, който го нарушава. Изхождайки от правотата на принципната си позиция, той логично приема за истинска реализация на идеята за освобождение на българския народ чрез всенародна революция не политико-криминалните убийства и кражби срещу сънародници, а безкористната саможертва в смъртоносна схатка с петвековния поробител. „Разумният човек – пише поп Кръстю – може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х. Димитра, Ботя, Панайота и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и изгинаха за отечеството си; както и толкова братя в Тракия, а не такивато съмнителни потайности, които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия”.

Следвайки духа и стила на Дописката от 1879 г., днешните защитници на поп Кръстю питат: Кой и защо петни името и паметта на свещеника, когато той е бил честен и безкористен революционер? Левски ли да величае или меркантилните си интереси да обслужва?

22 януари 2013 г.      Васил Колев – издател на съчиненията на поп Кръстю

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.