Той е фен на зрънчо от марката „Зайо Байо, на бижутерията „Булгари”, на брюнетките, на девиза „Не карай пил”, на сайт за вицове. Завършил е ТИТУ в Ловеч, после Техническия университет в Габрово (може би филиала в Ловеч!) Това научаваме от профила му във фейсбук.

Той не прави разлика между реално и виртуално приятелство, затова е защитник не на обикновените хора, а на каузи.

Той е няма гражданска застраховка на колата си, защото е служебно лице.

Той не обича момичета да му отказват, защото е готин и не заслужава това. Отмъстителен е, защото така трябва – злото да се наказва.

Той не пие, не пуши и може дълго да купонясва. Защо ли не го забелазват брюнетките от съседната маса?

Той може да излъже, че не в града, когато дежурният от РПУ му се обажда да прекрати преследването на едно момиче в нощта срещу 15 септември. Как  смеят да му се месят в личния живот?! Преди три години преследвал сервитьорка от Плевен, но без последици за него.

Израснал без баща, под крилото на властната си майка.

Според запознати преди 11 г. влязъл в редиците на МВР с протекции на чичо си, който е бивш отговорен полицейски кадър. Като дете  че обичал да следи хората с бинокъл, качвал се на Стратеш, откъдето оглеждал минувачите по улиците.

Той изглежда като един  от нас. Но е Иво Маринов (35), полицаят-убиец на красивата Ивелина Славчева (25).

Има определена опасност сега този човек да бъде демонизиран, представен като изверг, а той е твърде обикновена личност. Прекалено обикновена. Обикновена до опасните граници на обезчовечаване. Но пък как пасва за полицейската работа.

Полицията в Ловеч явно е можела да спаси Ивелина Славчева с превантивна себеподозрителност, но това не е присъщо на силовото министерство. Така е подценила опасността от самата себе си.

Всичко това става ясно от свидетелите по убийството и от думите на самия шеф на Областната дирекция на полицията комисар Георги Иванов по една телевизия.

А кой е виновен, че се появи цяло поколение, което не прави разлика между виртуално и реално? Кой е виновен за крещящите дефицити при възпитанието на чувствата? Кой отговаря, че в полицията има и робокопи, които са вманиачени във властта и силата на оръжието?

Без да размиваме вината, която в случая е ясна, трябва  да попитаме – кой може да ни спаси от самите нас?

Ами, пак ние.