Няма спокойствие около актьора Христо Гърбов, докато е за шест часа в Ловеч – едни му искат автографи, друг го черпи с шоколад. Освен това той иска да обиколи града, да си спомни времето, когато беше на работа тук (сезон 1985 – 1987). Известният актьор най-вече от предаването „Комиците” гостуваше в сряда с постановката „Вечеря за глупаци” под режисурата на Рашко Младенов и с колеги от Русенския драматичен театър. Чувството му за хумор не му изневерява ни за секунда. В една сцена разглежда фотографии на известни сгради, направени от кибритени клечки. А Покритият мост над Осъм имаш ли?, пита Гърбов  партньора си Борислав Веженов, а залата избухва в смях.

Христо Гърбов е театрален и филмов актьор с много роли. Участва в „Улицата“ на Теди Москов, както и в български сериали. За ролята в постановката  „Още веднъж отзад“  е награден с Аскеер ’98. Роден е на 23 септември 1957 във Варна.

–         Кой режисьор откри комедийния ти талант? Свидетел съм, че в Ловешкия театър те пробваха главно в драматични роли.

–         Аз не мога да кажа кой ме е открил, но мога да кажа откога започнаха да се вглеждат в мен, забелязаха, че имам комедиен талант. В  1987 г. постъпих с конкурс за актьори в Сатиричния театър. Една от първите ми роли ми повери режисьорката Маргарита Младенова. Тя ми предложи да играя в комедията „Слуга на двама господари” на Карло Голдоне. Бях в ролята на Тофралдиньо, слугата. Та когато влязох в Сатиричния театър започнаха да ми дават повече комедийни роли. Следващият човек, който си беше паднал по моя комедиен талант, е Теди Москов. Той ме беше гледал във ВИТИЗ в някаква етюдна работа, когато играех Бойчо Огнянов. Ние с него направихме „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, през 1993 г. бе първият му вариант. В Сатирата по някакъв начин моят комедиен талант беше забелязан. А в киното продължих да играя все драматични роли. Аз съм завършил специалност „драматичен артист”.

–         Ти си жестоко драматичен актьор…

–         Да, така е.  Но Маргарита Младенова първа ми даде шанс за комедиите. В Сатирата са по-комедийни пиесите, които играя.

–         Ти кога разбра, че можеш да разсмиваш аудиторията?

–         Много отдавна, като ученик. Имахме един преподавател, когато учих в шофьорска паралелка във Варна. Тогава се увличах от рисуване и моделирани. Направих гипсова глава на нашия класен. Освен това го имитирах и съучениците ми много се забавляваха. Не без известна язвителност той ми казваше „Хайде, Христо, шутът на класа, да каже”. В казармата пък развих  способността да раздувам, да имитирам хора, включително един старшина. В много неловка и унизителна ситуация съм го поставял. Например, че всяка заповед е предпоследна – това е лаф от казармата.

–         Пострада ли оттова?

–         Не, не съм пострадал, не съм лежал в ареста. Въпреки че съм имах устна заповед за арест, не съм влизал в кауша.

–         Тежи ли ти днес популярността – искат ти автографи, спират те хората на улицата. Това тежи или те радва?

–         Понякога това наистина ми е неприятно. Но от друга страна знам, че това е свързано с факта да си известен.

–         Като идваш днес в Ловеч, какви спомени имаш?

–         Слизам от автобуса зад театъра и шофьорът,  мислех, че не ме познава, а той: „Най-големият, най-великият”. И ми стиска ръка. Целият автобус така реагира. Още със слизането бях топло посрещнат.

–         Постановката „Вечеря за глупаци” ще се играе много дълго време, нали?

–         В София я играем вече 220 пъти, в Русенския театър е към 50 пъти. Тази роля съм я изпълнявал още и с Плевенския театър, със самодеен театър в Трявна, както и в Дупнишкия театър. Много успешна постановка.

–         Съпругата ти Иглика Трифонова, която е кинорежисьор, се занимава и с политика. Ти как си към политиката? Палиш ли се?

–         Паля се понякога, но не ми е страст, както е на Иглика. Но не може без политика. Радвам се, че не сме хора, които се палят само и критикуват. Ние действаме, което наистина е много трудно занимание в България.

–         Знам, че имаш „екологично чисто съзнание”. Как се отнасяш към акциите като „ Да изчистим България за един ден”?

–         Много хубави акции. Аз в почивните дни работя и чистя на моята вила. Там всяка седмица се изисква такова усилие. Там си почивам най-добре, като работя. Влече ме селската работа. Обичам сено да хвърлям с вилата.

–         Какво те дразни в съвременната журналистика, защото знам че имаш забележки?

–         Имам чувството, че всички въпроси на журналистите са свалени от интернет. Всички ме питат кой командва в къщи? Това е редовният въпрос. Няма в течение на разговора някакъв интерес и повечето ти колеги са страшно неподготвени. Не се стараят да научат нещо повече за събеседника си.

–         Имаш ли нови роли?

–         Задават се нови театрални роли. А от един италиански сериал ме канят за ролята на мафиот. Ще бъде шестсериен филм, телевизионен.

–         Ще говориш на италиански?

–         Да, сега ще се обучавам на италиански език. Имам театрални предложения и от Русенския театър, от Народния театър, все интересни проекти, в които сигурно ще се включа.

–         Добре, следващия път ще говорим на италиански. Желая ти успех.

 

Интервю на Цветан С. Тодоров