Точно преди 22 години се случиха непредвидените от никого събития на 10 ноември 1989 г. Оспорвана или не, но датата е точно онази точка, от която социализмът на Тодор Живков стана излишен.

Днес все още спорим какво точно е станало – партиен преврат или нежна революция, бунт на дисидентите или внимателно проведена акция на Държавна сигурност? Каквото и да е било, важното е, че вече не сме същите.

Днес е необходимо много голямо въображение, за да си представиш как точно живееше българинът преди 22 години. Не, няма да ти помогне и въображението! Светът толкова много се е променил, че губим представата.

То е нещо като казармените спомени на мъжете – все весели, но никой не иска да ги преживява пак. Впрочем днес няма казарма, така че и това сме загубили.

Все пак на 10 ноември си струва да припомним, че тогава придобихме една от най-важните свободи  – свободата на словото. А свободата на печата е майка на всички останали свободи, както правилно твърди още Бакунин. Затова днес е празник на свободните хора.