Петко Георгиев Полковника

С книгата „Бележник” Петко Георгиев – Полковника отбеляза на 10 октомври  70 години. Представяне на книгата ще има в четвъртък, 13 октомври, от 17,30 ч. в КДК в Ловеч. По-долу рецензия от Цветан С. Тодоров.

 Наскоро младежка компания ме попита съвсем сериозно:

– Вярно ли, че Петко Георгиев е полковник?

– Не е вярно – отвърнах. – Той е поет, но се прави на полковник…

Истината е, че Полковника с пословичното си чувство за хумор трудно може да мине за офицер от запаса пред младежите. Просто не се вписва в традицията.

За доказателство обаче мога да предложа две понятия от новата книга „Бележник, с която точно днес, 10 октомври, Петко Георгиев отбелязва своята 70-годишнина. Понятията са „бит участък”  и „оперативен простор”.

Първото е зона за бойни действия, разграфен и набелязан с ориентири участък, подложен на огневи обстрел с няколко вида оръжия. Второто е план за прегрупиране и бързо преследване на отстъпващия противник. В по-широк смисъл е свободата, която ти дава началникът, когато не разбира много от твоята работа.

В новата книга Петко Георгиев е взел на прицел като „бит участък” своя живот, а Господ му е дал „оперативна свобода” да бъде интересен и честен.

Не съм срещал толково откровено описание на родната казарма и армия, каквото е направил Полковника в своите спомени. Повечето му колеги днес живеят така, все едно членуват във Варшавския договор.

Петко Георгиев е безмилостен анализатор както на обществените промени през последните години, така и ловешката интелигенция и най-близките си хора. Същевременно е разказал сбито, точно и запомнящо се за своя род, за детските си години, дори е вкарал откъс от недовършен свой роман. Навярно, за да покаже, как днес не бива да се пише.

На практика това е четвъртата книга на Петко Георгиев, който през 2008 г. спечели общинската награда „Ловешки меч” за поезия. Две книги проза и две поезия. Въпреки отличията, той никога не се е вземал на сериозно като творец. Виж, като човек е много сериозна работа. На 70 години той все още е пълководец, но на слова.

Цветан С. Тодоров