Ода за клеветата или как поп Кръстю биде предаден от съзаклятници – от Петър Доков

Петър Доков

И за Иван Вазов, и за Любен Каравелов, и за Захари Стоянов ще стане дума – няма как да пишем за отец Кръстю, без да отдадем дължимото на неговите именити хулители. Без тях никой нямаше да знае за скромния поклонник на Гьоте, Дарвин, Хегел и Хайне, за поета и публицист Кръстю Никифоров. Познайник на Левски и Раковски от Белград, той – с Библия, кама и револвер на кръст – изповяда клетвата на комитета в Ловеч, вътрешен център на готвеното въстание в Българско. Ама менят се времената, менят се и хората; общият враг ги обединява, но наследството ги скарва. В резултат попът биде предаден от съзаклятници; не в ръцете на турците, а в пъклото за омерзени. Клеветите започват по време на борбите против турците и се развихрят в свободна България. Не, не грешите – става дума за владишкия наместник в Ловеч, познат на целия наш народ с натрапеното му прозвище поп Кръстю; това име става толкова омразно, колкото и Юда. … Преди време землището на моето село Дал Бог дол приютява част от римския град Состра. Гарнизонът на крепостта охранява стария Траянов път – древна магистрала, която пресича Балкана и свързва Мизия с Тракия. Естествено, трасето минава през Троян и Ловеч. Два съседни града все намират какво да делят, за какво да се карат. Неприязнените чувства между хорицата са изтлели при преселенията през последните десетилетия, ама традициите са пазят – и в наши дни закачките си остават пиперливи, макар и незлобиви. За троянци гражданите на Ловеч са белгийци, а това в никакъв случай не звучи като комплимент, нищо че Брюксел е столица на обединена Европа. Другото не знам – ни един ловчалия не е дръзнал да ми каже в очите какво мисли за троянци. След мрака на железопътните тунели и тесните завои през Пресечения камък неочаквано се отваря широк простор; високо вдясно се издига паметника на Васил Левски, а долу, във Вароша, някога се е крила къщицата на отец Кръстю. В миналото вицовете бяха толкова живи, че със зор ги деляхме от сериозните приказки. Разправяха, че в проекта за паметник едната ръка на Левски сочела гневно към Ловеч, а неизречените му думи идвали сами на езика: Вие ме предадохте! Разтревожени, ловчалии взели мерки, издигнатият паметник не ги тормози със смразяващи жестове и хулни думи. Ние пък, децата от този край, знаехме за поп Кръстю от даскалите и народния поет, той бе го изписал по-грозен и от Юда. Как да не им вярваме, нали затуй ходим на училище – да учим това, с което що бъдем потребни на спонсорите на обществото. … Видно е, отново тръгвам с черноглед случай, ама и този път намеренията ми са доброгледи. В цялата ми работа няма да срещнете нови факти, само се опитам да разширя достъпа до един светъл прочит на живота на отец Кръстю от Ловеч, нищо, че съм от троянския край. Ще го сторя, макар да знам – хората на удобното и безметежно битуване няма да ми ръкопляскат. Даже ще питат ядно: тоя пък защо се рови из стари бунища, не го ли е срам да хвърля съмнения върху велики и достойни люде? Става дума за „Ръкописите на Поп Кръстю” на издателство „Чернат”. На корицата четем и саморъчно написано от отчето верую: коги да е правото ще излезе на лице. Съставител е Светлана Колева, а редактор – Георги Мишев. Тук ще компресирам някои техни находки и размисли, ще добавя и резултати от други проучвания. Всички те показват: предреченото от отчето време е дошло и минало, но истината не бърза да излезе на широкия свят; плаши се, вън все още тътне одата на клеветата. … Атаката срещу поп Кръстю повежда лично Любен Каравелов, през август 1873 г. той постановява във в-к „Независимост”: „Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя… Когато Васил излязъл из поп Кръстевата къща, то бил хванат от заптиетата.” Каква категоричност! Ама нерде Ловеч, нерде Къкрина! Нали всички знаем, че в хана на това село е заловен Апостола! От далечен Букурещ Каравелов може да сгреши с има-няма 20 километра, при това тази „неточност” не отменят неговата „позитивни” намерения. Без опровержения и обяснения, през следващата година той компенсира грешката си с нова вълна благородна жлъч: „Много майки проклинат това смръдливо куче и молят Бога за отмъщение!… А ще търпи ли народът ни тие изроди още дълго време?” След него Вазов ще възвиси и обогати арсенала на клеветата, в своята ода за Левски той ще добави мръсен червяк, низък роб и още смразяващи епитети; канонадата е оглушителна, тя не допуска трезви гласове. Народният поет е деликатен, той не споменава името на тоз издайник грозен, то би осквернило песента му. Иначе няма милост дори към майката на отец Кръстю: тя е луда – вероятно защото луда се римува с Юда. Унисонът между Каравелов и Вазов е впечатляващ, в одата отново чуваме призив за линчуване: „И този човек йоще живей между нас!” На висока трибуна са се изстъпили тези величави мъже, затуй не дирят доказателства за хвърлените на тълпата обвинения, но всичко остава черно-на-бяло. На вестникаря ще простим, такава му е работата, да омаскари този или да разкраси други. И от патриарха на българската литература не смеем да търсим сметка, плашат ни скверните негови слова, неговите песни още се четат. Години след това Захари Стоянов наново подхваща шеметните клевети. И той няма факти за вината на отец Кръстьо, но има готови мотиви за „предателството”, нека се възхитим на неговата изобретателност: „Първата осезателна причина е била, че да отхвърли той въжето от врата си, което щяло да му се падне като председател на комитета, то естествено беше, че той трябваше да го метне другиму; а това последното лице не можеше да бъде друго освен нашия герой… Втората причина, която е подействувала на отец Кръстя да стъпи на Христовото тяло, е бил златният телец. Както казах, у него е имало дебели комитетски суми, които нему щели да останат след предателството на Левски.” Неприлично е да се съмняваме в историите на изследовател от ранга на Захари Стоянов, но ни звучи непонятно: той не знае, че председател на комитета в Ловеч е бил Марин поп Луканов, а не отец Кръстю. Може да е нехайност в диренията му, ама грешката може да е и нарочна. Ще си дойдем пак на думата. Скоро ще станат 140 години, откак клеветата хвърля семената си сред благодатната наша толерантност и сляпа вяра в издигнати люде. Свикнали сме с нея и не се тревожим, не усещаме, че тя трови всички нас. За някои май е удобно да сме родина на предатели, като че ли без тях не можем да имаме герои; вярваме на голи хули и избягваме свидетелствата, даже се страхуваме от тях. Вярно е – звучи драматично и провокиращо да чуем, че демонът на империята е предаден от свои, от наши. Съвсем друго е да научим, че потурите на националния ни герой се закачили на селски плет и той бил заловен от няколко келяви заптиета на гнилата турска империя. Как да пишеш ода за такъв човек, това не върви на велик писател! Идолите на българщината трябва да се пазят (на всяка цена!). Знам, съзнавам: иронията тук може да прозвучи неуместно и затова бързам да декларирам: тя не е насочена към героя Левски, при неговото залавяне няма нищо деградиращо, такива са били обстоятелствата. Недоволството ми е насочено към козметичните митолози на миналото и клеветниците на отец Кръстю, те обикновено работят съвместно. Кампанията набира сили десетина години след обесването на Левски. „Другарите” на поп Кръстю от комитета вече са властници, депутати и полицейски началници, те строят новата си България с грабежи на турски имоти. Поп Кръстю не се включва в тази патриотарска дейност, вместо това той разобличава „новите чорбаджии” в дописки и от амвона. Една негова статия е потресаващо валидна и след последното наше освобождение – „Слободията е по-лоша от неволията”. Негово стихотворение от първите ни свободни години пък се казва „Времето е шарлатанско!” В друга дописка поп Кръстю припомня с неблагосклонен тон извършеното от Левски убийство на калфата, критикува работата на комитета в града и действията на Левски. Някои от тях, отбелязва отчето, са били твърде рисковани и са предизвикали нежелани резултати. Видно е, всички тези действия на поп Кръстьо не прилягат на лице, което се стреми да скрие някакво срамно деяние; ако не е на власт, такъв човек би потънал вдън горите тилелейски или ще бъде осъден по бързата процедура. … Как да не се ядосват героите на новото време, нима напусто са се борили, да не са луди да позволят на един поп да наднича в канчето им! Щурмът започва, всички средства са позволени, както пише Георги Мишев: „тръгва мълвата; тя се превръща в клевета, а клеветата – в легенда и мит, митологията – в историческа „истина”, предавана от поколение на поколение”. Децата поемат парливата щафета на бащите; Христо, синът на отец Кръстьо, е малтретиран и изолиран в училище, обвинението „предател” се лепва и върху него. И тук идва основният въпрос: Виновни ли са били децата, защото са повярвали на национални герои и просветени люде? Нали тъкмо така ги учат в училище със средствата на поезията и историята – да мразят предателите! През 1884 г. в Ловеч са изгорени много материали на бившите турски служби. Аман от тез пусти архиви, горят винаги, когато са потребни някому или неудобни другиму. На мястото на документите идват фалшификатите. Опитите на поп Кръстю да опровергае клеветите са неуспешни – неговите писмени материали се изземват от пощата по заповед на областния управител Марин поп Луканов, бившия председател на комитета. Всички вкупом забравят, че поп Кръстю също е арестуван по донос след събитията в Арабаконак. Областният упражнява натиск за прикриване на истината, всеки кандидат за поборническа пенсия е длъжен да заплюе „попа-предател”. Иначе няма как да получи „свидетелство” за активен участник в комитетската работа. … Турците докарват Левски от Къкрина в Ловеч и правят очни ставки с граждани и членове на комитета, между тях е и поп Кръстю. По-късно врагове го обвиняват, че е предал Левски тъкмо по време на срещите за разпознаване. А истината е друга. Али Чауш, участник в залавянето на Левски, свидетелства: Каймаканинът не разбра кого сме хванали. За гордост на Ловеч никой „не познава” Дякона и той е откаран в Търново, там той сам разкрива самоличността си. Приживе Левски отхвърля някои местни обвинения срещу отец Кръстю, не се потвърждават и „податките”, че двамата са се срещали непосредствено преди ареста на Дякона. Мария Сиркова, в дома на която е отседнал Левски при последното си идване в Ловеч, свидетелства: поп Кръстьо не знаеше, че Левски е в града. В едно писмо Левски пише, че председателят на ловчанския комитет нарушил устава и употребил за „ден-два” комитетски пари. Може би тъкмо затова Захари Стоянов „назначава” поп Кръстьо за председател на комитета? Нещата стават по-ясни едва през 1974 г., при изкопни работи в двора на бившата къща на Луканови откриват над 1360 златни монети. Нека добавим – за да храни децата си, след смъртта на отец Кръстю баба попадия пере и боядисва в богаташки къщи. … Няма никакви факти зад обвиненията, че поп Кръстьо е предател, те си остават гола и злостна клевета. Има множество свидетелства, че той не може да бъде предател. Ама как след повече от сто години да доказваш на хорицата, че революционери като Любен Каравелов и Захари Стоянов са заблуждавали хората! Към тях се е присъединил не кой да е, а сам народният поет Иван Вазов! При първите има умишлено пренебрегване на фактите, последният е обладан от патетична небрежност – надяваме се да е тъй. Не е излишно да помним, че само Левски и отец Кръстьо се обявяват против приемането на Димитър Общи за апостол; Любен Каравелов го „инсталира” зад гърба на Левски. Ако говорим за предателство в по-общия смисъл на думата, то идва тъкмо от Димитър Общи, със своите действия и показания той разстройва цялата организация. Няма данни, че Васил Левски е предаден от когото и да е – от Ловеч или от друг град. Присъединявам се към проучванията на Николай Хайтов и прозренията на баба Ванга: той е заловен при проверка в Къкринското ханче. С едно уточнение – проверката е предизвикана от съмнителното поведение на двама души, които не пътуват по отъпкания царски път, а се промъкват през нивята. Това са Левски и другаря му, тяхната прекалена предпазливост се оказва фатална. В задържането участват само пет заптиета – твърде малко за залавяне на „страшилището”, от което трепери цялата империя. Ловчалии, а и всички българи – поне в този случай – нямат причини да се срамуват от някакво предателство, но има нещо друго: Левски е местен три пъти след арестуването му – от Къкрина до Ловеч, от Ловеч до Търново и от Търново до София. Къде е създадената от Апостола революционна мрежа, която трябваше да „катурне” султанската власт над цяла една държава? Тя се оказва безволева или безсилна да освободи един единствен човек – своя лидер. … Отде иде таз омраза? Инстинктите на местните първенци са видни, те ерозират разкритията на отец Кръстю, откъде накъде хората ще вярват на някакъв предател! Любен Каравелов пък не може да обясни нещо крайно неудобно: как пазеният при него в Букурещ архив попада в турския съд в София и служи като основно доказателство за обесването на Левски. Там е и личното писмо на Левски до Каравелов, с което той обяснява как и защо е убил калфата в Ловеч. Не е ли по-добре да намери друг „предател”, преди да обвинят него, Каравелов? Захари Стоянов не обича православието и неговите служители, за един масон няма никакъв проблем да наплюе някакъв си там поп! Иван Вазов пък се нуждае от потресающ фон, на който образът на неговия Левски да бъде още по-величав. Всички те свършиха тяхната си работа, а нас оставиха да живеем с лъжата; преклонението пред Апостола стана немислимо без омразата към човек, набеден в предателство. … Съпротивата срещу клеветата започва отдавна, но не може да пробие нагнетената от предубеждения масова и официозна нагласа. Един атеистичен режим използва клеветата срещу отец Кръстьо в издевателствата си срещу религията. Тъй е, но не там е цялата вина; нали сме управлявани и от богоугодни десни режими, и от демократични уж правителства. Защо повече от 130 години никое от тях не дръзна да потърси истината, нали не само за поп Кръстю, а за Васил Левски става дума! Може би тъкмо поради това? Имаме си Академията на науките, исторически музеи и институти, имаме си даже и министерство на просветата. Кой от нас не е бил подложен на неговото влияние, колцина не са декламирали одата за Левски – на годишнини или по задължение, пред черната дъска? Тъй ни учеха нашите учители, те пък тъй са научени от техните… Без съмнение – волю или неволю – училището е участвало в клеветата, не е ли време да я отхвърли и опровергае? В наше време е създадено Културно общество „Поп Кръстю”, в него участват признати писатели, поети, артисти, научни работници. Те издават в-к „Поп Кръстю” по повод на кръгли годишнини. През 2003 г. ловчанският митрополит Гавриил – по предложение на същото дружество – даде съгласието си на входа на църквата Успение Богородично, да се постави паметна плоча с надпис: В ТОЗИ ХРАМ СЛУЖИ ПОП КРЪСТЮ ТОДОРОВ НИКИФОРОВ, … БОРЕЦ ЗА ЦЪРКОВНИ, НАЦИОНАЛНИ И СОЦИАЛНИ СВОБОДИ, СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ БИ ПОМРАЧЕНА 120 ГОДИНИ. Хвала на всички тези добри хора, но техните усилия не предизвикаха значим национален резонанс; идеята не бе подета от съпричастни научни, културни и образователни институции. В днешни дни място за оптимизъм май няма, най-добре е да си припомним веруюто на отец Кръстю: коги да е правото ще излезе на лице.

Кой е Петър Доков?

Петър Доков е роден през 1944 г. в троянското село Дълбок дол. Завършва философия в СУ „Климент Охридски”. През 1978 емигрира на Запад, като  до 1992 година работи като журналист в радиостанциите „Гласът на Америка” и „Свободна Европа”. Завръща се у нас през 1993 г., днес живее във Варна.Досега е издал книгите „България днес – социална структура и политическо управление” (Париж, 1978), „Колажи”  (Абагар, 2005), „Блудна родна” (Ателие 89, 2007), „Медената гилотина” (Фабер, 2008), „Изкривени времена” (Фабер, 2009) и „А жадувахме феникс” (Фабер, 2010). Предложеният текст е част от новата му книга.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.