Стеф­ка Же­че­ва от­к­ри в пе­тък въз­по­ме­на­тел­на из­лож­ба на съп­ру­га си Ма­ри­ян Же­чев (1957- 2004) в га­ле­рия “Ва­ро­ша Арт“ в Ло­веч. Жи­ве­е­ща­та от го­ди­ни в Ита­лия бив­ша ди­рек­тор­ка на учи­ли­ще “Па­на­йот Пип­ков“ по­ка­за са­мо мал­ка част от над 80-те жи­во­пис­ни плат­на, ос­та­на­ли след кон­чи­на­та на из­вес­т­ния ху­дож­ник.

Са­мо­би­тен и нев­пис­ващ се в тра­ди­ци­я­та, Ма­ри­ян Же­чев ри­су­ва­ше как­то спо­ме­ни от дет­с­т­во­то си, та­ка и длъ­би­ни­те на под­съз­на­ни­е­то на чо­ве­ка от пре­хо­да. Кар­ти­ни ка­то “Пом­ня та­ла­съ­ми­те на ба­би­ния та­ван“ или “Кой­то вяр­ва в ду­мич­ка­та де­мок­ра­ция“ раз­к­ри­ват ос­т­ри­те про­ти­во­ре­чия на съв­ре­ме­ни­ка.

Стеф­ка Же­че­ва, ос­вен с де­ло­то на съп­ру­га си, бе гор­да и с внуч­ка­та Ивон, ко­я­то стис­ка­ше в прег­ръд­ки­те си до­ка­то от­к­ри из­лож­ба­та. След то­ва тя по­да­ри ед­на от кар­ти­ни­те на про­то­йе­рей Иван от хра­ма “Све­та Бо­го­ро­ди­ца“, кой­то бе­ше сред най-близ­ки­те при­я­те­ли на Мъ­ро.