– Как­во пра­виш с то­зи шал вър­ху очи­те?

– Тър­ся не­що… (ди­а­лог от пи­е­са­та)

Из­мам­на и лъс­ка­ва ре­ал­ност, зад ко­я­то сто на сто се крие по­хот, ка­ри­е­ри­зъм, пер­вер­зии, за­го­во­ри… За­га­дъч­на, стил­на, ед­нов­ре­мен­но смеш­на и обез­по­ко­и­тел­на е пос­та­нов­ка­та на мла­да­та Крис­ти­а­на Бо­я­джи­е­ва в ло­веш­кия те­а­тър, ба­зи­ра­на на тек­с­та на Ха­ролд Пин­тър за те­ле­ви­зи­о­нен те­а­тър “Гос­ти на чай“.

В ха­рак­тер­на­та за ве­ли­кия ан­г­ли­ча­нин спой­ка от не­до­из­ка­за­ни же­ла­ния и по­ри­ви се раз­ви­ва дейс­т­ви­е­то на то­зи стег­нат спек­та­къл. Виж­да­ме ак­тьо­ри­те (без из­к­лю­че­ние) в из­не­над­ва­ща свет­ли­на, точ­но и пре­мер­но по­ве­де­ние, ед­ва ли не ма­ри­о­нет­ки в схе­ма­та на доб­рия тон, кой от вре­ме на вре­ме аха.. да се про­пу­ка. Но не – всич­ко ос­та­ва в рам­ки­те на ан­г­лийс­кия кон­сер­ва­ти­зъм. Все пак се спаз­ва бла­гоп­ри­ли­чи­е­то.

Но не то е во­де­що при бур­но раз­ви­ва­щи­те се от­но­ше­ния меж­ду един соб­с­т­ве­ник на фир­ма на то­а­ле­тен фа­янс (Ни­ко­лай Чи­лов), но­ва­та му сек­ре­тар­ка (Со­фия Боб­че­ва), още по-но­ва­та му съп­ру­га (На­дя Сте­фа­но­ва) и ней­ния брат (Цвят­ко Сто­и­лов). Да­ми­те на­пом­нят пор­це­ла­но­ви кук­ли, стък­ле­но проз­рач­ни феи, въл­ну­ва­щи със сво­я­та (не)дос­тъп­ност. Сек­ре­тар­ка­та на Со­фия Боб­че­ва, кра­си­ва ка­то френ­с­ка стю­ар­де­са с коп­ри­не­но шал­че, ко­е­то по­ве­че раз­к­ри­ва, от­кол­ко­то скри­ва, ви­на­ги е го­то­ва за иг­ри­те на бо­га­ти­те мъ­же. А гра­ци­оз­на­та ка­то пан­те­ра мла­до­жен­ка на На­дя Сте­фа­но­ва вна­ся тре­вож­на двус­мис­ле­ност в ед­на сце­на, на път да се пре­вър­не в ек­с­це­сия, но спря­на нав­ре­ме от дет­с­ки глас.

На­вяр­но сил­но­то мъж­ко его (иг­ра­но от чу­дес­ния ду­ет Ни­ко­лай Чи­лов и Цвят­ко Сто­и­лов) е пър­воп­ри­чи­на­та за всич­ки “иг­рич­ки“ (пинг-понг, дик­тов­ка на пис­мо, на­па­де­ние с кра­ка и т.н.) меж­ду две­те двой­ки.

Но скри­ти­ят еро­ти­зъм, вър­хов­ни­ят фе­ти­ши­зъм, къ­де­то не се ин­те­ре­су­ва­ме от го­ло­та­та, а от ней­на­та опа­ков­ка­, на­же­жа­ва ина­че спо­кой­на­та кан­це­лар­с­ка ат­мос­фе­ра. Та­ка на­мек­на­та сек­су­ал­на пер­вез­ност е мно­го по-въз­дейс­т­ва­ща, от­кол­ко­то ако бе­ше афи­ши­ра­на. В края на край­ща­та ни­кой не мо­же да е си­гу­рен след фи­на­ла кой с ко­го си тръг­ва. Да­ли на­ис­ти­на ге­ро­и­те са би­ли брат и сес­т­ра?

Та­зи двойс­т­ве­ност е чу­дес­но под­си­ле­на от сце­ног­ра­фия на Ев­ге­ния Сър­бе­ва – фун­к­ци­о­нал­на и ек­с­п­ре­сив­на.

Ако пре­неб­рег­нем из­вес­т­на­та мо­но­тон­ност в му­зи­кал­ни­те пре­хо­ди меж­ду крат­ки­те сце­ни (по­ня­ко­га са с дъл­жи­на­та на кра­тък ка­дър, ак­тьо­ри­те иг­ра­ят в едър план), как­то и не­яс­но­та­та око­ло заг­ла­ви­е­то, след ка­то са сък­ра­те­ни по­ло­ви­на­та ге­рои, всич­ко ос­тана­ло е о`кей. Не прос­то уп­раж­не­ние по стил, а гра­фич­но изоб­ра­зя­ва­не и въл­ну­ва­що про­ник­ва­не в чо­веш­ка­та при­ро­да ни пред­ла­га “Гос­ти на чай“ на Крис­ти­а­на Бо­я­джи­е­ва.

Цве­тан С. То­до­ров

„Гос­ти на чай“ от Ха­ролд Пин­тър, в ка­мер­на сце­на на Дра­ма­ти­чен те­а­тър Ло­веч, ре­жисьор Крис­ти­а­на Бо­я­джи­е­ва, сце­ног­раф Ев­ге­ния Сър­бе­ва, в ро­ли­те Со­фия Боб­че­ва, На­дя Сте­фа­но­ва, Цвят­ко Сто­и­лов, Ни­ко­лай Чи­лов и гла­сът и на мал­кия Алек­сан­дър Кос­та­ки­ев. Пос­та­нов­ка­та учас­т­ва в Те­ат­ра­лен фес­ти­вал “Мла­ди­те в те­а­тъ­ра 2009″ Ло­веч.

Ха­ролд Пин­тър (1930 – 2008) е ан­г­лийс­ки дра­ма­тург и пи­са­тел, но­си­тел на Но­бе­ло­ва наг­ра­да за 2005 г. По-из­вес­т­ни­те му пи­е­си са Рож­ден ден, Ста­я­та, Кух­нен­с­ки­ят асан­сьор, Ле­ка бол­ка, Пар­ни­кът, Пор­ти­е­рът, Ед­на нощ на­вън, Ве­чер­но учи­ли­ще, Джу­дже­та­та, Ко­лек­ци­я­та, Лю­бов­ни­кът, Гос­ти на чай. Из­да­де­ни са у нас през 2006 г.

По не­гов сце­на­рий са фил­ми ка­то Слу­га­та, Пос­ред­ни­кът, Же­на­та на френ­с­кия лей­те­нант, Про­це­сът, Де­тек­тив.