Елица Матеева за феста „Младите в театъра 2009 в Ловеч:

Това не са филми на великия Бергман. Това е евтина провокация и илюстрация на едно тригодишно управление…с помощта на заглавия от световното кино. Директорът на институцията, за която ще стане въпрос, би трябвало да ми благодари, защото му правя комплимент, но с комплиментите до тук!

Точно преди две години в Ловеч на 8 октомври в директорския кабинет на ДТ Ловеч, ме помолиха да подпиша заповедта си за напускане на работното място. И тогава, както и сега, се провеждаше фестът на младите творци в театъра…

Само че тогава младите имаха възможност да участват в дебати и обсъждане след всяка постановка, уморени да си отпочинат след участието в организираните от театъра места за отдих. Днес поради кризата, и според мен поради липса на реални специалисти, тези възможности за обратна връзка с публиката липсват. Липсват и театроведи, специалисти от ранга на Аве Иванова, Анелия Янева, Ромео Попилиев, Димитър Чернев и т. н, които да разкажат на страниците на театрални издания за младите, за техните проблеми. Програмата е съвкупност от два спектакъла на ДТ Ловеч, един от Стара Загора, и останалото са 4 столични проекта-танцов, един на Сфумато,  друг, играещ се в Арт Хостел, един номиниран за Икар 2009 и проект от колежа „Любен Гройс“.

Спектаклите са интересни, но проблемът е, че директорът ги е селекционирал лекинко по шуробаджанашкия и икономически изгодния принцип. Струва ми се, че тук можеха да участват дебютният спектакъл „Макбет“ на ДТ Варна- много добра работа на режисьора Крис Шарков, Шуменският театър също има интересни предложения в тази област, актьорът Борис Георгиев с проекта си в Театър „Възраждане“ можеше да бъде поканен. Къде са актьорите и режисьорите от НБУ, от Благоевград, от Пловдив-там също има театрални учебни заведения?

Младата режисура не е заключена само в столицата или в Стара Загора…можеше да се покани Диана Добрева с новия си проект „Казанова“, през 2007, фестът пропусна проекта й „МедеЯ“, обяснението на директора беше, че ТР „Сфумато“ действа зад гърба и срещу интересите на фестивала.

Вероятно сега си е подобрил отношенията с работилницата,  но ги е развалил с НДТ „Сълза и смях“. По информация Фестът е подкрепен от МК и от други спонсори със сума възлизаща над 6-7 хиляди лева. Възможно ли е спектаклите да бъдат толкова скъпи или рекламата е да е изяла инвестициите за феста? Всъщност рекламата не е чак толкова широко разпространена в града под формата на плакати…В национален аспект, рекламата не е така масово проявена, а говорим за национален фестивал…По-добре е тогава да се възприеме друг формат-среща на младите, вернисаж, павилион…, но при подобна организация понятието „фестивал“ звучи патетично.

Както и да е, нямам намерение да развалям настроението на менажиращия апарат, който отдавна се е прочул с постсоциалистическия си начин на управление на отношенията си към колективното начало. Постсоциализмът като морален императив на поведение не е приоритет само на родените преди 60 години… повярвайте ми, Младите също можем да бъдем движени от импулси, които нямат нищо общо с достойнството. С носталгия към този модел на поведение си спомням, как сутрин в 7,30 часа, г-н директорът ми напомняше по телефона, че трябва да пия с него и колектива кафе в театъра. Така под строй, всички отскачахме в местното кафене, усмихнати и радостни в очакване на новия трудов ден. Театърът се прочу с това, че предлагаше салона си при политическите кампании на БСП, всъщност, който брои най-добри средства, той поръчва музиката – реален принцип на капитализма…май…:))

С нетърпение очаквам амбициозната тактика на политическото мнозинство в сферата на управление да осъществи проверка на работата на всички ексдиректори в театралните институции, доколко тези, които са менажирали преди три години и решават отново да участват на конкурс за ръководител на съответен театър са се отнасяли честно и с морална загриженост към поверените им от Министерството на културата театри. Лесно е да пътуваш за сметка държавата и да го отчиташ като контакт на театъра с чуждестранен партньор, но какво следва от пътуването като краен резултат?

Театърът в Ловеч беше осъден от ексслужители, но всъщност ръководителят му беше реално виновен за предприетите от него решения. Той или театърът ще плати обезщетенията? Естествено, театърът.

Кой и защо мълчи? Къде са институциите, защо хората се държат в постоянен страх? Докога?

И корабът пътува и май ще си потъне…, а театърът в Ловеч би трябвало да празнува по тържествен начин своята 40-годишнина – все пак е юбилей. Да Ви е честито, колеги!!!

Елица Матеева