Че­та обя­ви­те и си тър­ся ра­бо­та, спо­де­ля пред НГ лов­ча­лий­ка на 38 г. с две де­ца и с не­пос­то­ян­на тру­до­ва за­е­тост. Тя по­же­ла да се за­па­зи ано­ним­ност­та й, за­то­ва не съ­об­ща­ва­ме име­то й. Ето ней­ния раз­каз:

Ра­бо­тя в мес­т­на фир­ма, ко­я­то нав­ре­ме­то бе­ше го­ля­ма, но се­га ня­ма ра­бо­та. За сеп­тем­в­ри са ме ви­ка­ли  за ра­бо­та са­мо шест дни, ако взе­ма 60 лв., то­ва ще е. Дет­с­ки­те ми са 70 лв. Как­во са сто и ня­кол­ко ле­ва, за ни­що не сти­гат. Жи­вея на квар­ти­ра, имам мал­ко де­те и не мо­га да взе­мам нощ­ни сме­ни, ма­кар че във „Ви­нал“ тър­се­ли та­ки­ва ра­бот­ни­ци.

Съп­ру­гът ми ос­та­на на се­ло, къ­де­то има ра­бо­та са­мо за не­го. Се­га се на­дя­вам да ме взе­мат на пос­то­ян­на ра­бо­та ня­къ­де. Хо­дих в един ме­бе­лен ма­га­зин, кой­то пус­на обя­ва, но мяс­то­то ве­че би­ло за­е­то. Се­га гле­дам, че в ня­ка­къв хра­ни­те­лен ма­га­зин тър­сят про­да­вач­ки. И там ще хо­дя.

За­вър­ши­ла съм хи­мия в три­го­ди­шен тех­ни­кум в Ру­се, но не мо­га да си на­ме­ря ра­бо­та по спе­ци­ал­нос­та. Да­но не­ща­та в Ло­веч се оп­ра­вят по-ско­ро, да има ра­бо­та за мла­ди­те хо­ра, за­що­то с те­зи па­ри не се из­дър­жа. Но ако не хо­дя и не ча­кам пред офи­си­те, ня­ма ни­как­ва га­ран­ция, че ще на­ме­ря не­що. Доб­ре, че имам ро­ди­те­ли на се­ло, ко­и­то ми по­ма­гат.