Избори в кризата

И както мирно си живяхме,
във кризата се веселяхме,
без изобщо да ни дреме,
за нови избори настъпи време.

Отново ни се оживи градчето,
размърдаха се духовете стари,
разбърка се тестето, ала ето –
отпред са пак партийните другари.

Пристигат кандидати депутати,
известни и недотам познати,
раздават речи и усмивки
и обещават придобивки.

«Ще сътворим дела велики,
ще построим заводи и фабрики.
Народът ще живей задружно
и да работи няма да е нужно.

Ще си играем весело на топка.
Вдигнете кирки и чела –
отново да направим първа копка,
о, герои на труда.»

И пак вървят величествени, важни,
приветливи и ласкаво-добрички,
усмихнати с усмивки блажни,
подред ръкуват се със всички.

Молебен правят, свещи палят,
дечица по главици галят,
раздават семки и бонбони,
целуват баби и кокони.

А аз емоционално, значи,
от драгост чак ще се разплача,
възторгът си не мога никак скри
и ще извикам: Аферим бе, маскари!

А как ли ще ни представляват
в Европа и къде ли не,
след като хабер си нямат
за жалкото ни дередже.

Да знаят внуци и правнуци
това, което съм описал –
докарахме софийските боклуци
в буквален и преносен смисъл.