Тази пролет СОУ „Тодор Кирков“ в Ловеч бе споходено от дъжд от награди. Техни носители са както отделни ученици, така и класове и учители. Наградите са резултат от дълъг и незабележим с просто око труд на нашия колектив, категоричен е директорът Симеон Колев. Той самият се отказал след даден момент да сортира наградите – толкова много са. Категоричен е обаче, че всичко това издига авторитета на училище „Тодор Кирков“.
На импровизирана среща с част от учителите на наградените деца идват Мария Найденова (нейни възпитаници участват в конкурса „Бог е любов“), Поля Костова и Ангелина Тодорова („Пламъчена сини“), Даниела Семерджиева (Великденско математическо състезание) и Теодора Христова (Пламъчета сини и Национален кръг по Гражданско образование във Варна за 3 клас). Те разказват как с лекота техните възпитаници са се справили в различните състезания. Обещават да ни срещнат с отделни деца, с което по-късно разговаряме.

Полина от 4 А: Гледам само напред
– Защо участваш в състезанията?
– Много ми е интересно да се състезавама с другите деца.
– Как постигна успехите си в“Пламъчета сини“?
– Ние се записахме да участваме. Бягах 50 метра, скачах и дълъг скок. Спечелих и на двете места златен медал. Много се радвам за това, защото преди спечелих сребърен и бронзов медал.
– Съперниците ти бяха близо до твоите резултати?
– Не знам, не съм гледала назад. Гледам само напред… Не знам колко са изостанали.
– Какви чуства изпита, когато разбра, че си първа.
– Много се зарадвах, даже извиках „Ура!“. Бях само аз от „Тодор Кирков“ на това състезание.
– А у дома?
– Разказах на нашите за колко съм бягала и скачала. Аз пробягах 50 м. 8,2 сек., а дълъг скок 3,62 м. на дълъг скок.
– Много добри резултати. Колко килограма си?
– Ами, 30…
– Каква е връзката между състезанията и учението.
– Не съм мислела. Но имам добри оценки…
– Какви?
– Шестици и малко петици…
– Медалите вдигнаха ли ти рейтинга в уличище?
– Малко…
– Освен със спорт какво друго те привлича? Пред компютъра стоиш ли?
– Не много, пред компютърните игри предпочитам живите. Но някои от приятелите ми стоят само пред компютър…
– Сега откъде идваш?
– Играех народна топка.
– Каква мечтаеш да станеш?
– Спортистка. В леката атлетика.