Впечатленията ми като гост на двете рок вечери /9 и 10 май 2009/ в Ловеч са незабравими. „Bonfire“ поставиха силно начало. От трите групи, които слушах, те имаха най-добро вокално присъствие. Почти всички членове подпомагаха певеца Клаус Лесман /11.9.1960, основател/. Прозвучаха някои от емблематичните балади на групата /“You Make Me Feel“/, главно заради които тя е продала повече от 6 млн. копия от своите 11 студийни албума от 1986 досега.
Естествено, най-много бяха песните от „златния“ период през 80-те години на 20. век /вторият албум „Fireworks“ от 1987 и третият „Point Blank“ от 1989/. Концертът се откри с „Bells of Freedom“ от последния албум „The Rauber“, излязъл през 2008. От него чухме и баладата „Let Me Be Your Water“. На сцената бе и другият основател на групата – китаристът Ханс Цилер, но за съжаление звукът от неговата китара почти не се чуваше. На барабаните се е завърнал виртуозният Доминик Хулсхорст, който свири само в първия албум „Don’t Touch the Light“ /1986/. Солото му, някъде по средата на концерта, остава незабравимо. „Bonfire“ бяха на сцената 85 минути.
Вторият концерт – на немската група „Kingdom Come“, бе голямото събитие. Жалко, че заради студа и едночасовото подреждане на сцената и саундчека /което всъщност е нормално/, до откриването в 11,30 часа останаха малко хора. Но дори и те, които знаеха за какво става дума, едва ли очакваха това, което се случи. Защото „Kingdom Come“ се оказаха една много голяма рок група. На живо те звучат изключително добре и значително превъзхождат студийните си записи. Звукът е тежък, гъст, концентриран, с леки забежки към психеделичност и алтърнатив. Ритъмсекцията е убийствена. Басистът Франк Бинке, с характерна приведена стойка, и барабанистът Хендрик Тисбрумел направо влудиха публиката. „Kingdom Come“ бе и единствената група, която използва клавишни инструменти. Това стана в две от песните и интересното бе, че изпълнител е барабанистът. Основателят Лени Волф /11.3.1962, Хамбург/ отдавна се е отърсил от влиянието на Робърт Плант, на когото, по обясними причини, всички искат да приличат. Както „Whitesnake“ е проект на Дейвид Ковърдейл, така и „Kingdom Come“ е еднолично творение на Лени Волф. И през двата състава се извървяха десетки музиканти /разбира се, тези в „Whitesnake“ са много по-известни/, неизменни остават само лидерите. За разлика от Ковърдейл обаче, Лени е мултиинструменталист. Както Клаус Лесман, така и Лени Волф се държаха много топло и човешки и нямаха нищо общо с изградените ни представи за „студените“ немци. „Kingdom Come“ ни разходиха равномерно из своите издадени от 1988 година досега 11 студийни албума, като откриването бе с „The Machine Inside“ от пресния „Magnified“, излязъл на 27 февруари 2009, от който чухме още две песни. Музикантите откликнаха на скандиранията на въодушевената публика и изпълниха „Do You Like It“ от излезлия преди двадесет години „In Your Face“ – албум, който някои критици наредиха в десятката на най-добрите рок албуми за всички времена /разбира се, до 1989/. В доста песни изпълненията на „Kingdom Come“ притежават едно много ценно качество – епичност. „Stargazer“ например, както и други, ни издигат на едно съвсем ново ниво. Любопитно беше, че за една песен Лени повика момче от обслужващия песонал, то нарами китарата и свири съвсем прилично, а после се върна към обичайните си задължения. Групата показа изключителен професионализъм и се раздаде напълно. Свириха сто минути и когато свършиха в 1,10 часа след полунощ аз, подобно на един лирически герой, но в друг контекст, бях „стреснат, трогнат, очарован“.
И накрая за американците „Dokken“. Както често се случва и още по-често забравяме, най-големите очаквания не се сбъдват. Не че изпълнението им бе лошо, но песните бяха стандартни и трудно различими, за което главната отговорност пада върху основателя и вокалист Дон Докън /29.6.1953/ с умореното си и равно пеене. Какво се открои в сравнение с другите две групи? Първо – изключително мощен и същевременно чист звук. Това не се среща толкова често. Второ – най-добър китарист, достоен наследник на легендарния Джордж Линч, свирил в групата от 1981 до 1988 и от 1993 до 1997 година. Дипломираният адвокат Джон Левин /16.3.1966, в групата от 2003/ показа смайваща виртуозност в пронизителните си сола. Въпреки че обявиха последния си албум „Lightning Strikes Again“ /2008, десети студиен/ за завръщане към корените, от него чухме само едно парче – „This Fire“. От 80-те години, когато „Dokken“ бяха наистина култови, изпълниха по четири песни от най-силните си албуми „Tooth And Nail“ /1984/ и „Under Lock And Key“ /1985/. А откриването беше с „Breaking The Chains“ от едноименния дебютен албум от 1983 година. Финалът – „In My Dreams“ от 1985 година. „Dokken“ свириха 83 минути.
Накрая интересна подробност. Още през 1988 година „Dokken“ участват на фестивала „US Monsters Of Rock“ и изнасят 25 концерта с „Van Halen“, „Scorpions“, „Metallica“ и забележете – с прохождащите тогава „Kingdom Come“, които са били подгряваща група.