Не Ви харесва заглавието, нали? Друго си е: “Васил Левски – този титан на времето, велик и неповторим, обрекъл се на България и своя народ, той ще живее вечно в нашите сърца и души“. Да го кажем и миг след това да го забравим и да продължим, както ние си знаем .
Спомня ли си някой думите на поборника дядо Васил Кънчата: “Василе, Василе, ако не бяха те обесили турците, щяха да те обесят българите!“. Какъв исторически шанс за нас – Господ да ни прости. Това е тя нашата народопсихология българска – кой е той, знаем го ние него, той ще ни учи нас, И Господ да слезе на земята, и за него ще кажем същото. Има нещо много демократично в това, българинът да не признава авторитети: аристокрация, синя кръв, цар, тъпанар. Няма никой жив, който да е повече от нас. Всеки от нас, макар и да не може да си върже гащите, е готов за министър-председател, или поне за Солунската митница. Само обесеният и разпнатият могат, но невинаги да бъдат пощадени и издигнати до портрет над масивно бюро. Наш идеал е мошеникът. Ашколсун на това момче, всинца ни измами – казва Алековият герой с нескрита завист. Де да бяхме и ние като това момче. Колцина са поискали да бъдат като Левски – няма келепир в тая работа.
Апостоле, Апостоле, не смеем да те погледнем в очите. Затова те сложихме на портрет зад гърбовете си, да бъдеш зад нас, когато говорим за родината, а вършим неща не в ползу роду. Изпиваме те, изяждаме те и те осребряваме, когато можем, и като гей започнахме да те рисуваме, да не се различаваш от нас. То е ясно, че от това, което вършим, няма да се изчервят лицата ни, но да не стане така, че от тежката ти десница зад нас да се зачервят вратовете ни.

Иван ПАЙМАШКИ