Малката Надежда и баба Недка Маринова
Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч, оряза със 101,37 лв. месечните помощи на сираче, отглеждано от баба си. В предоставеното решение № 002 от 8 април т.г., като мотив се посочва промяната на размера на месечната помощ за деца от 18 на 25 лв., от 2008 г. Решението е по чл. 49 от Правилника за прилагане на ЗЗД и във връзка с чл. 55 ал. 2 от ППЗД. С него помощта за сирачето, настанено при баба си, се намалява от 192,50 лв. на 90,36 лв., считано от 1 март 2008 г.
Недка Маринова е потресена. Вместо да се погрижи за духовното оцеляване на детето, държавата решава то да яде по-малко. Започва ходенето по мъките – изпращане на жалби и писма до всички институции. Как така след като внучката, пълен сирак, от 2005 г. е получавала 192,50 лв. и изведнъж след две години, въпреки инфлацията, въпреки растящите потребности от възрастта й, социалните служби орязват издръжката със 100 лв.
От президенството и Държавната агенция за закрила на детето реагират. Връщат жалбата обратно в Ловеч за проверка.
Грешка на местната дирекция или абсурдни държавни закони за децата без родители? Къде е истината, пита пред НГ Недка Маринова.
Публикуваме част от нейната жалба, изпратена до Президентството, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика и УНИЦЕФ. Същевременно Недка води дело в Страсбург. Съди държавата за бездействие, тъй като не е разкрито убийството на дъщеря й.
През март изпратих жалба на Агенцията за намалената месечна помощ на внучката ми Надежда Колева от 192,50 лв. на 97,13 лв., разказа Недка Маринова.
Благодаря за бързата реакция на Агенцията. За да защитят интересите на детето, вкъщи дойдоха две служителки от дирекция „Социално подпомагане“. Но те ми връчиха новата заповед, с която се намаляват помощите на 90,13 лв. Убеждаваха ме, че на детето се полагат общо 192 лв. (пенсия+детски надбавки+помощи).
Когато дойдоха, видяха, че живеем скромно. Вкъщи е студено, учудиха се как така плащам 70 лв. за ток. Доказваха ми колко точно обувки и дрехи се полагат. На масата беше мобилният апарат на внучката ми, подарен от съседка от Гърция. Като заловен на местопрестъплението престъпник трябваше да обяснявам и произхода на стария компютър, също подарен, но от нашата лична лекарка и наша съседка. Обяснявах, че дрешките на детето бързо умаляват, че обувките се късат (особено, ако са купени от магазините за китайски стоки, защото за по-хубави парите не достигат). Детето е ученолюбиво, показвах книги и купените преди ден нови обувки, летен спортен екип и пролетно яке. Бях готова да им покажа почти празния хладилник. Детето не получава и половината, колкото връстник от социален дом.
Отговориха: – Ама онези нямат родители! После се коригираха: Нямат баба, която да се грижи така за внучката си.
Разказах за травмите, нанесени на детето от малко. Още от деня, в който беше убита майка му. Опитваха да го откраднат от родилния дом, да го удавят в Осъм, имаше палеж на апартамента ни, трошене на прозорци. След убийството на дъщеря ми през март 2001 г. се взех в ръце. Трябваха ми години да възстановя психическото равновесие на малката Надежда.
И каква е тази рамка, в която са поставени разходите за детето? Дали, ако едно дете с живи родители скъса летните си обувки през юли, майката ще му обуе есенните?
Аз съм астматичка на алергична и стресова основа повече от 30 години. Лекарствата ми струват почти 50 лв. Пенсионер съм по старост. Имам трета група инвалидност, нямам право на социални добавки за транспорт и лекарства.
До 2007 г. имаше 73 лв. пенсия на детето, 18 лв. добавки и 192,50 лв. помощи – общо 283 лв. Отсега нататък то ще живее със 77 лв. пенсия, 25 лв. детски и 90,13 помощи или общо – 192,13 лв. месечно.
Може би трябва да се обърна не към българските, а към европейските организации?
Внучката Надежда Колева пише стихове.
Сътвори химн за Ловеч, като текста и музиката са нейни. Не е вундеркинд, но е талантливо дете. Искрено се надявам държавата да не допусне да тъне в мизерия и да живее на ръба на оцеляването. Държавната агенция е създадена с цел да се защитават правата на детето, а то какво?
Казаха ми, че за отопление и екскурзия на детето ще ми отпуснат пари, „когато му дойде времето“. Не вярвам!
Ще трябва да обсаждам Агенцията, да тичам насам-натам и да се моля за всяка нужда.
Стандартните писма, които изпращате на местната служба, не само че не помагат, а и озлобяват служителките към нас.
Светлана Петрова
