Найден Ангелов

Език прек­ра­сен,

кой те не ру­га

и кой те по­ща­ди от

ху­ли гад­ки?

Из “Бъл­гар­с­ки­ят език” на Иван Ва­зов

На­пос­ле­дък, ма­кар и пла­хо, се за­го­во­ри от­но­во, за съд­ба­та на офи­ци­а­л­ния спо­ред Кон­с­ти­ту­ци­я­та Бъл­гар­с­ки език. Ще­ли да се при­е­мат и за­ко­но­ви раз­по­ред­би. Пре­мах­ва се кан­ди­дат-сту­ден­т­с­кия из­пит по ли­те­ра­ту­ра за ня­кои спе­ци­а­лис­ти, ка­то жур­на­лис­ти­ка нап­ри­мер. В учеб­ни­те пла­но­ве и прог­ра­ми за гим­на­зи­и­те се пре­мах­ва изу­ча­ва­не­то на бъл­гар­с­ка­та гра­ма­ти­ка, на­ма­ля­ват се и ча­со­ве­те по ли­те­ра­ту­ра. Тра­ди­ци­он­на­та и ис­то­ри­чес­ки ус­та­но­ве­на тер­ми­но­ло­гия по гра­ма­ти­ка се из­мес­ти от чуж­до­е­зи­ко­ви наз­ва­ния, труд­ни за раз­поз­на­ва­не от всички.

Ве­ли­ка­та про­я­ва на чо­веш­кия дух – реч­та, ко­я­то ни от­де­ля от жи­во­тин­с­кия свят, все по­ве­че и по­ве­че ли­нее, обед­ня­ва, емо­ци­о­нал­но из­су­ша­ва. Обез­по­ко­я­ва зат­лач­ва­не­то на реч­ни­ко­вия фонд с не­нуж­ни чуж­ди­ци, сло­вес­ни па­ра­зи­тиз­ми, вул­га­риз­ми, улич­ни и пор­ног­раф­с­ки ду­ми. А те без­п­ре­пят­с­т­ве­но нах­лу­ват от ин­фор­ма­ци­он­ни­те сред­с­т­ва /ра­дио, пре­са, те­ле­ви­зия, ин­тер­нет/, до­ри и от де­пу­тат­с­ки­те го­во­рил­ни в пар­ла­мен­та!

Неп­ре­къс­на­то чу­ва­ме ду­ма­та “ка­сае” вмес­то: от­нос­но, от­на­ся се, ста­ва въп­рос, ста­ва ду­ма, ва­жи. Съ­що­то ва­жи и за дру­гия ру­си­зъм “ни­во”, вмес­то рав­ни­ще, сте­пен, ви­со­та. Ко­му е не­о­б­хо­ди­ма ла­тин­с­ка­та ду­ма “ин­си­ну­а­ция”, ко­га­то има­ме на­шен­с­ки­те: кле­ве­та, лъ­жа, зле­пос­та­вя­не, ху­ла, одум­ка, клю­ка, на­бе­дя­ва­не и др.

Драз­ни ухо­то ни “имидж” пред раз­би­ра­еми­те си­но­ни­ми ка­то об­раз, прес­тиж, вли­я­ние, ав­то­ри­тет, оба­я­ние. Труд­ноп­ро­и­з­но­си­ма­та чуж­ди­ца “при­о­ри­тет” за­чер­к­на бъл­гар­с­ки­те ду­ми п­ре­дим­с­т­во, пър­вен­с­т­во, пре­и­му­щес­т­во, пред­ни­на.

Съ­щи­ят слу­чай е и с ду­ма­та “прос­пе­ри­тет”, ко­я­то на бъл­гар­с­ки език оз­на­ча­ва пре­у­с­пя­ва­не, нап­ре­дък, про­цъф­тя­ва­не. В ези­ка ни се нас­та­ни и не­поз­на­та­та ду­ма “тий­ней­джър”. А кол­ко ме­ло­дич­но проз­ву­ча­ват на­шен­с­ки­те наз­ва­ния мом­че­та, мо­ми­че­та, мла­де­жи, юно­ши, нев­ръс­т­ни, ма­ло­лет­ни, не­о­пит­ни, нез­ре­ли, не­до­рас­ли, хла­па­ци, мал­чу­га­ни. А “уикенд” ни на­пом­ня за сра­мо­тии. За­що из­бяг­ва­ме от­дих, по­чив­ка, от­мо­ра, ва­кан­ция, от­пус­ка… По­до­бен е и слу­ча­ят с ла­тин­с­ка­та ду­ма “ин­с­ти­ту­ция” /уч­реж­де­ние, за­ве­де­ние, ин­с­ти­тут. А “ин­с­ти­ту­ции” оз­на­ча­ва учеб­ни­ци по граж­дан­с­ко пра­во в древ­ния Рим, ко­и­то из­ла­гат ос­нов­ни­те на­ча­ла на пра­во­то.

От телевизията из­ра­зяват въз­хи­ще­ни­е­то си от ня­кое съ­би­тие, яв­ле­ние, случ­ка или ге­рой с “ужас­но, стра­хот­но, го­ти­но”. Не мо­же да се съ­че­та­ват ду­ми, вза­и­м­но­и­з­к­люч­ва­щи се по сми­съл и съ­дър­жа­ние: “Ка­ло­я­н­чев изиг­ра ро­ля­та си ужас­но го­ти­но. Или Та­тя­на Ло­ло­ва бе­ше страш­но ужас­на”. А един до­цент от СУ “Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки” се из­ра­зи по ра­ди­о­то: “Имам страш­на идея и ужас­но ми е при­я­т­но да я ре­а­ли­зи­рам. “Ра­дост­та, въз­хи­ще­ни­е­то, въз­тор­га, въ­о­ду­шев­ле­ни­е­то, одоб­ре­ни­е­то спо­ред слу­чая мо­же да из­ра­зим чрез ед­на от след­ни­те ду­ми: прек­рас­но, оча­ро­ва­тел­но, ча­ров­но, уни­кал­но, пре­въз­ход­но, чу­дес­но, из­к­лю­чи­тел­но, не­под­ра­жа­е­мо, не­пов­то­ри­мо, ори­ги­нал­но, иде­а­л­но, съ­вър­ше­но, ху­ба­во, пре­лес­т­но, кра­си­во, пле­ни­тел­но, омай­но, оба­я­тел­но, ве­ли­ко­леп­но, чу­дот­вор­но…

От Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та за­да­ват те­мата “Да се нап­ра­ви ин­тер­п­ре­та­ция на сти­хот­во­ре­ни­е­то “Ка­мък” от Ата­нас Дал­чев”. А за­що да не се по­бъл­га­ри та­ка: “Да се нап­ра­ви тъл­ку­ва­не и ра­зяс­ни сми­съ­ла на сти­хот­во­ре­ни­е­то “Ка­мък” от Ата­нас Дал­чев”.

Обез­по­ко­и­тел­но е и зад­ръс­т­ва­не­то на реч­та ни с шаб­ло­ни и па­ра­зи­тиз­ми ка­то оп­ре­де­ле­но, по прин­цип, де фак­то, зна­чи, на­ли, по­не­же, оба­че, имен­но, от гор­но­то след­ва, ние виж­да­ме, де­бе­ло под­чер­та­ва­ме. За­що сло­вес­ния ка­лъп оп­ре­де­ле­но да не го раз­но­о­б­ра­зим с още ези­ко­ви фор­ми ка­то ка­те­го­рич­но, бе­зус­лов­но, без­с­пор­но, не­съм­не­но.

В Ев­ро­пейс­кия съ­юз за го­ля­ма на­ша на­ци­о­нал­на гор­дост кни­жов­ни­ят ни език, съ­вър­ше­на­та ни ки­ри­ли­ца, бя­ха приз­на­ти ка­то рав­нос­той­на ве­ли­чи­на с дру­ги­те ев­ро­пейс­ки ези­ци. Но ако се раз­хо­дим по ули­ци­те на Ло­веч ще за­бе­ле­жим де­сет­ки фир­ми с над­пи­си на ла­ти­ни­ца. За­що с ла­ти­ни­ца­та не при­със­т­ва и ед­на от пър­ви­те пис­ме­нос­ти в Ев­ро­па – ки­ри­ли­ца­та? Или ни е не­о­б­хо­дим нов Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки!?

Ни­ко­лай Хай­тов бие тревога в “Тро­я­н­с­ки­те ко­не в Бъл­га­рия”. На въп­ро­са зас­т­ра­ше­на ли е кул­ту­ра­та ни от из­чез­ва­не, отговаря: “За­гу­би ли един на­род ези­ка си, той за­губ­ва сво­я­та не­за­ви­си­мост и са­мо­лич­ност. Тра­ки­те, ако си бя­ха съз­да­ли пис­ме­ност, ня­ма­ше да из­чез­нат та­ка без­с­лед­но. Ако още 30 – 40 г. про­дъл­жим та­ка уси­ле­но да под­ме­ня­ме ду­ми­те от соб­с­т­ве­ния си език с чуж­ди­ци, на­ши­ят език ня­ма да е ве­че бъл­гар­с­ки”.

Днес, по­ве­че от вся­ко­га, е не­о­б­хо­ди­мо да си при­пом­ним и за­ве­та на лов­ча­ли­я­та ака­де­мик Бе­ньо Цо­нев: “Да за­лег­нем, да от­ви­ем въз­рас­лия ве­че наш език от ста­ри­те му пе­ле­ни, да го из­ва­дим от Бо­жи свят как­то си е ху­бав и гиз­дав, та при­я­т­но да се че­те, лес­но да се пи­ше, бър­зо да се учи.”

Най­ден Ан­ге­лов