Фургонът вляво пречел на живеещите в блока, махат го…

Жи­ве­е­щи в бл. “Явор” в Ло­веч нап­ра­ви­ли под­пис­ка сре­щу фур­гон, кой­то пре­чел на спо­койс­т­ви­е­то им. В из­ло­же­ние до кме­та Мин­чо Ка­зан­джи­ев соб­с­т­ве­ни­кът из­ла­га фак­ти­те око­ло фур­го­на. Кме­тът оба­че е ка­те­го­ри­чен и пус­ка свое пис­мо за пре­мах­ва­не­то на фур­го­на. Тъй ка­то обек­тът не по­па­да в схе­ма­та на глав­ния ар­хи­тект на об­щи­ната, днес на прак­ти­ка е не­за­ко­нен. Соб­с­т­ве­ни­кът има 14-дне­вен срок за пре­мах­ва­не.

Съ­щев­ре­мен­но е съб­ра­на кон­т­ра-под­пис­ка, с ко­я­то НГ раз­по­ла­га. В нея дру­ги жи­те­ли твър­дят, че не из­пит­ват тор­моз от фур­го­на. Той да­ва хляб на два­ма ду­ши в града, в кой­то не се на­ми­ра лес­но ра­бо­та.

Писмото на кмета: Във връз­ка с мол­ба ГП №80/01.02.08 г., до Кме­та на Об­щи­на Ло­веч, от жи­ву­щи­те в жил. блок “Явор” Ви уве­до­мя­ва­ме, че:

На ул. “Цар Ос­во­бо­ди­тел” № 35А, се­вер­но от жил. сгра­да, ко­я­то е об­щин­с­ка соб­с­т­ве­ност сте пос­та­ви­ли пре­мес­т­ва­ем фур­гон Ва­ша соб­с­т­ве­ност, в кой­то из­вър­ш­ва­те ус­лу­ги без раз­ре­ше­ние по ре­да на ЗУТ. Съ­щи­ят не по­па­да в схе­ма­та на Гл. Ар­хи­тект на Об­щи­на Ло­веч за раз­по­ла­га­не на пре­мес­т­ва­е­ми обек­ти.

На ос­но­ва­ние чл. 57а, ал.1, т.2, от ЗУТ след­ва доб­ро­вол­но да пре­мах­не­те фур­го­на пос­та­вен в чужд имот без прав­но ос­но­ва­ние в 14 /че­ти­ри­на­де­сет/ дне­вен срок от по­лу­ча­ва­не на пис­мо­то, в про­ти­вен слу­чай фур­го­нът ще бъ­де пре­мах­нат при­ну­ди­тел­но от Об­щи­на Ло­веч.

Историята на фургона според собственика:

През 1982 г. е от­чуж­ден имо­та ми за стро­и­тел­с­т­во на ЖСК “Явор”. Ос­та­нах в къ­ща­та, до­ка­то ста­не пъл­но за­вър­ш­ва­не и при­е­ма­не на ко­о­пе­ра­ци­я­та. През го­ди­ни­те на стро­и­тел­с­т­во мно­гок­рат­но сме сиг­на­ли­зи­ра­ли до кме­та, ДСК и Ин­вес­т­с­т­рой, че сред­с­т­ва­та не се из­пол­з­ват съ­раз­мер­но и ета­пи­те на из­г­раж­да­не на те­ла­та са на раз­лич­ни ни­ва – ед­ни на пок­рив, дру­ги в ма­за­та.

В пър­ви­те го­ди­ни на стро­и­тел­с­т­во­то дво­рът и фур­го­нът се из­пол­з­ва­ха до­ня­къ­де и ка­то склад. За­поч­нах дей­ност­та си, след из­да­де­но­то ми раз­ре­ши­тел­но, вид­но от фак­ту­ра – 493906/99 г., ски­ца от ар­хи­тек­та. Н. Б. из­п­ра­ща до кме­та на Ло­веч жал­ба сре­щу мен и дей­ност­та ми. Из­пол­з­ва да се под­пи­шат хо­ра, ко­и­то не жи­ве­ят в бло­ка. Мо­же да се нап­ра­ви справ­ка за мес­то­жи­ве­е­не­то им в ЕС­Г­РА­ОН. Въз ос­но­ва на нея, на 13.02.08 г. ми е из­п­ра­те­но пис­мо – ХП/80, с ко­е­то се съ­о­б­ща­ва, че тряб­ва да ос­во­бо­дя жи­ли­ще­то и да пре­мах­на па­ви­льо­на. Те са в ед­но пет­но. Из­п­ра­те­ни­те слу­жеб­ни ли­ца във връз­ка със жал­ба­та, ка­те­го­рич­но за­я­ви­ха, че ни­как­ви до­ку­мен­ти не ги ин­те­ре­су­ват, глав­ни­те били ка­те­го­рич­ни за пре­мах­ва­не­то на па­ви­ли­о­нът.

Къ­ща­та по ни­ка­къв по­вод не е зап­ла­ха за бло­ка, как­то твър­ди Н. Бог­да­нов, ни­то па­ви­ли­о­нът и дей­ност­та ми пре­чат на ня­ко­го. То­ва не­що се опи­тах да обяс­ня на г-н Ка­зан­джи­ев, кой­то ка­те­го­рич­но от­ка­за да при­е­ме пис­ме­ни­те ми въз­ра­же­ния, как­то от­го­вор на жал­ба­та сре­щу мен, как­то и дек­ла­ра­ция на хо­ра­та, ко­и­то не са про­тив мен.

Из­дал е удос­то­ве­ре­ние за въ­веж­да­не в ек­с­п­ло­а­та­ция – УТ/54-82 от 13.11.07 г., ко­е­то е с не­вяр­но съ­дър­жа­ние. Удос­то­ве­ре­ни­е­то се да­ва едв­а след акт 16. Та­къв ня­ма, за­що­то обек­та не е за­вър­шен. Как­то не е вяр­но, че стро­и­тел­с­т­во­то е за­вър­ши­ло пре­ди 1991 г., вид­но от справ­ка­та на стро­и­тел­на­та фир­ма, ра­бо­ти­ла на обек­та и през 2001 г.

Опи­тах се да по­дам в Ин­фор­ма­ци­он­ния цен­тър жал­ба, на­пи­са­на от ад­во­кат, на 5.03.08 г. за от­ме­ня­не на те­зи пис­ма. Из­тък­на­ха ми ре­ди­ца при­чи­ни, по­ра­ди ко­и­то не­мо­же да се при­е­ме до­ку­мен­тът.

При­ну­ден съм да по­дам жал­ба и до съ­да, за­що­то се об­ръ­ща вни­ма­ние на не­о­с­но­ва­тел­на жал­ба, има­ща тен­ден­ци­о­зен ха­рак­тер. Ра­бот­ни­те мес­та, ко­и­то ма­кар и вре­мен­но сме си съз­да­ли, умиш­ле­но се уни­що­жа­ват. С да­нъ­ци­те, ко­и­то пла­ща един ра­бо­тещ, се из­дър­жат два­ма пен­си­о­не­ри ка­то Н. Богданов. Съз­дал не са­мо се­га и тук проб­ле­ми, но и на дру­ги мес­та, къ­де­то има жи­ли­ща.