МВР отвърна на удара с папарашка снимка, а неарестуваните участници в следващия по-долу разговор отрекоха достоверността му.

То­ва е част от за­пи­са, кой­то взри­ви МВР. В ГД­БОП-МВР во­дят ДОО сре­щу ор­га­ни­зи­ра­на прес­тъп­на гру­па /ОПГ/ с ви­со­ка сте­пен на об­щес­т­ве­на опас­ност, свър­за­на с чле­но­ве на бив­ша­та си­ло­ва гру­пи­ров­ка „СИК“-Кра­си­мир Ма­ри­нов.

От про­ве­де­ни­те раз­го­во­ри меж­ду Иван Ива­нов и Ата­нас Ива­нов Пет­ров, един от соб­с­т­ве­ни­ци­те на Вин­п­ром “Пе­ще­ра“, мо­же да се нап­ра­ви из­вод, че Пет­ров пра­ви скъ­пи по­да­ръ­ци на Ива­нов и му да­ва пе­ри­о­дич­но па­ри, ка­то не е из­вес­т­на при­чи­на­та за те­зи му дейс­т­вия.

На 17.11.2007 г. в 17.05 ч. Ата­нас Пет­ров се обаж­да на Иван Иванов и му обяс­ня­ва, че ох­ра­на­та му е за­бе­ля­за­ла в от­с­рещ­на­та сгра­да от­во­рен про­зо­рец, на кой­то е има­ло ста­тив с фо­то­а­па­рат и че ня­кой е сни­мал бу­ле­вар­да. Това е финалната част от записа, публикуван в сайт на Дарик радио.

(…) Ата­нас Пет­ров – „Са­мо за Донс /не се раз­би­ра ду­ма­та/ от из­хо­дът на за­ве­де­ни­е­то в ля­во на чет­вър­тия етаж има­ло ня­как­ва ка­ме­ра, фо­то­а­па­рат, ле­ко прит­во­рен про­зо­рец и се по­ка­зал, сни­мал бу­ле­вар­да,“

Иван Иванов – „Ко­га?“

Ата­нас – „Мо­же да е не­що лю­би­тел­с­ко.“

Иван – „Ами ня­ма лю­би­тел­с­ко, щом на чет­вър­тия етаж вля­во….“

Ата­нас – „Зна­чи, ка­то из­ле­зеш от вхо­да на за­ве­де­ни­е­то, от ля­ва­та стра­на има ед­но стък­ле­но за­ве­де­ние мал­ко след не­го на чет­вър­тия етаж. Про­зо­ре­цът е бил ле­ко от­во­рен и от­вът­ре е има­ло ста­тив с ка­ме­ра.“

Иван – „А-ха, нас са ни сни­ма­ли ка­то из­ли­за­ме.“

Ата­нас – „Мо­ля?“

Иван – „Нас ли, с Жо­ро?“

Ата­нас – „Еми по прин­цип и пре­ди то­ва е би­ло там. Го­ре до­лу по­ло­вин час пре­ди то­ва е бил там.“

Иван – „Аха.“

Ата­нас – „Ами мен не мо­жа­ха, за­що­то съм взел мер­ки, „шап­ки“, „ра­бо­ти“, ни­кой не ме ви­дя.“

Иван – „Без зна­че­ние, то­ва е ху­ба­во.“

Ата­нас – „Да зна­еш, мо­же да не е във връз­ка с то­ва, ама по прин­цип да зна­еш.“

Иван – „Яс­но, то­ва е ху­ба­во. Аз за то­ва ти ка­зах, аз ид­вам пръв или об­рат­но­то“

Ата­нас – „‘По прин­цип мен не са ме хва­на­ли, за­що­то мо­и­те хо­ра бя­ха пок­ри­ли ид­ва­не­то и ка­то из­ли­зах бях с шап­ка, та­ка че…“

Иван – „А-ха то­ва е ху­ба­во, че по­не те­бе, но с не­го не ме при­тес­ня­ва за­що­то ние…“

Ата­нас – „Да тряб­ва да сме­ним то­ва, да зна­еш…“

Иван – „Знам. спи­ра­ме там. Аз ше ти ка­жа къ­де.“

От про­ве­де­ни­те раз­го­во­ри на Иван Ива­нов с не­ус­та­но­вен мъж – под­чи­нен на Ата­нас Ива­нов Пет­ров мо­же да се нап­ра­ви из­во­да, че па­ри­те до Ива­нов дос­ти­гат чрез пос­ред­ни­ци.

На 07.11.2007год. в 12.10ч.

Иван – „Ня­мам вре­ме въ­об­ще да си обър­на гла­ва­та. Що ми го­во­риш та­ки­ва ра­бо­ти по те­ле­фо­на. Кол­ко е за­дъл­же­ни­е­то? Хи­ля­да ле­ва ли?“

Мъж – „Хи­ля­да ле­ва, да. Той от 1500 лв. пра­ви 30% от­с­тъп­ка. Раз­би­раш ли?“

Иван – „Доб­ре. Бъ­зи­кам се по те­ле­фо­на. Хи­ля­да ле­ва ще ида да пла­щам. Ти по те­ле­фо­на ми го­во­риш тия ра­бо­ти.“

Мъж – „Ня­ма зна­че­ние, “

Иван – „Що­то ня­мам вре­ме да се от­ле­пя. Ти на твоя чо­век ка­жи му да не се при­тес­ня­ва. Прос­то, ако мо­га се­га, днес­ка ще ги пра­тя по моя шофьор, да оти­де там да ги ос­та­ви. Ще ги ос­та­вя па­ри­те по ня­кое вре­ме. Раз­би­раш ли?“

Мъж – „Доб­ре. Я ми ги дай ти на ме­не. Що­то аз тряб­ва и без то­ва да го ви­дя днес­ка да ти /или си/ вър­на кар­та­та.“

Иван – „Доб­ре. Та­ка ще е. Аз ще му дам на не­го. Ще дой­да до те­бе да свър­шим ра­бо­та.“

Мъж – „Кой? Ти или той?“

Иван – „Той бе. Аз ня­ма да мо­га да из­лез­на“

Мъж – „Дай му ги. И ко­га ще се вър­неш от обяд?“

Иван – „Ня­ма да из­ли­зам на обяд. Имам ан­га­жи­мен­ти. Мно­го ра­бо­та.“

Мъж – “Към 14.30 ч. мо­жеш ли да го пра­тиш?“

Иван – „Ще го пра­тя се­га. Той ще сед­не да обяд­ва и след то­ва ще из­лез­не,“

Мъж – „Ми аз съм в цен­тъ­ра. Не съм в то­ва.“

Иван – „Доб­ре, в 15.30 ч. при те­бе. Та­ка ли?“

Мъж – „Ай­де в 15ч. със си­гур­ност“

Иван – „Са­мо ми ка­жи, пос­лед­ния път на кол­ко ти бя­ха да­ли? Ти кол­ко ми да­де на ме­не?“

Мъж – „Абе за те­бе си бя­ха как­то тряб­ва.“

Иван – „Ти ми да­де в пли­ка. Кол­ко са би­ли? Пет ли са би­ли?

Две за те­бе и три за ме­не? На­ли та­ка?“

Мъж – „Да.“

Иван – „То­ва ме ин­те­ре­су­ва.“

Мъж – „Тряб­ва да ста­нат об­що шест, та­ка ли?“

Иван – „Не ня­ма проб­лем. Ние сме се раз­б­ра­ли. То­ва ме ин­те­ре­су­ва­ше, че ти на ме­не то­га­ва ми да­де три, на­ли?“

Мъж – ‘Три и ед­но за майс­то­ра там. “

Иван – „Доб­ре, ня­ма проб­лем.“

Мъж – „Ма та­ка ли ще ос­та­не. Да знам как­во да пра­вя аз дру­гия ме­сец.“

Иван – ‘Той му е ка­зал. Ние се ви­дях­ме вче­ра с то­ва и той

/на 06.11.2007год. ве­чер­та, Ива­нов се виж­да с Ата­нас Ива­нов Пет­ров / му е ка­зал как­во да нап­ра­ви.

Мъж – „Кой?“

Иван – „На тоя чо­век от „пи­та“ ,.,/пра­ви па­у­за пре­ди да про­дъл­жи/ ти се сре­ща с не­го.

Мъж – „Аха, да доб­ре“

Иван – „Ня­ма проб­ле­ми, там не­ща­та са ко­ри­ги­ра­ни, всич­ко е точ­но. Зна­чи в 15 ч. ще дой­де при те­бе да свър­шим ра­бо­та. “

Мъж – „Доб­ре. Ай­де.“

По слу­чай рож­де­ния се ден Иван Ива­нов по­лу­чи скъ­пи по­да­ръ­ци и от още два­ма не­ус­та­но­ве­ни мъ­же.

На 13.11.2007год. в 14.23ч. Мъж из­би­ра Иван Ива­нов.(…)

Иван – „Сти­га бе, ти ми ка­за. Ут­ре имам праз­ник, ут­ре имам рож­ден ден.“

Мъж – „Вер­но ли?“

Иван – „Вер­но, слу­шай се­га то­ва, ко­е­то го­во­ри днес­ка, има ня­ка­къв „Бро­у­нинг“ 525 над­цев­ка.“

Мъж – „Та­ка, доб­ре.“(…)

Мал­ко по- къс­но му се обаж­да от­но­во и во­дят след­ния раз­го­вор:

Мъж – „Зна­чи, Бро­у­нинг 525 се во­ди над­цев­ка 12-ти ка­ли­бър 3 450.“

Иван – „Зна­чи си бил прав, бла­го­да­ря за ин­фор­ма­ци­я­та“

Мъж – „Да го взе­ме­ме ли ние или ос­та­ва ста­рия ва­ри­ант?“

Иван – „Не, вие то­ва, ко­е­то си го­во­рих­ме на­ли по­ръч­ка, а то­ва ми тряб­ва­ше що­то ще си нап­ра­вят сре­ща ут­ре хо­ра­та два­ма.“

Мъж – „Ос­та­ва ли тая сре­ща.“

Иван – „Ще ти я пот­вър­дя след мал­ко.“

Мъж – „Доб­ре.“

В 14.48ч. Иван звъ­ни на Мъж.

Иван – „Мо­жеш ли да пи­шеш но­мер?“

Мъж – „Каз­вай.“

Иван – „0899 – 777 222, Ру­мен на те­ле­фо­на ще от­го­во­ри. В 11 ч. ще бъ­де във ВИП-а, три и по­ло­ви­на стру­ва то­ва не­що.“

Мъж – „Да.“

Иван – „525 Бро­у­нинг.“

Мъж – „бъл­гар­с­ки или та­ко­ва?“

Иван – „БГ, БГ, 3.5 БГ, то­ва е.“

Мъж – „Доб­ре, ще из­мис­ля на­чин.“

Иван – „Що­то тряб­ва да му ка­жа на чо­ве­ка, че ут­ре ще дой­де дру­гият при не­го, за да свър­шат ра­бо­та ед­нов­ре­мен­но, що­то на­ли зна­еш раз­ре­ше­ни­е­то е за две. Да не го…/пре­къс­ва връз­ка­та.“

В 21 ч. Иван се обаж­да на Мъж. До­ка­то из­чак­ва Мъж да му вдиг­не, се чу­ва раз­го­вор меж­ду Ива­нов и мо­ми­че, по вре­ме на кой­то раз­го­вор два­ма­та уточ­ня­ват па­ра­мет­ри­те на ком­пю­тъ­ра.

Иван – „Го­тов ли си да пи­шеш?“

Мъж – „Пи­ша.“

Иван – „Лап­топ „Мак­бо­ук“ – 13.3 ин­ча, 2.16 ги­га­хер­ца, бял на цвят от се­ри­я­та на „Ей­пъл“.“

Мъж – „Къ­де ги про­да­ват?“

Иван – „Къ­де ги про­да­ват? /Иван пи­та ве­ро­ят­но дъ­ще­ря си/. На „Ра­ков­с­ки“ и „Гра­фа“ има­ло спе­ци­а­ли­зи­ран та­къв са­мо на „Ей­пъл“, на „Ра­ков­с­ки“ и „Гра­фа“. Под­роб­ност­та е, че е 120 ги­га­бай­та хард дис­ка и сис­те­ма­та е „Ма­кин­тош“ 10.4 ‘Тай­гър“.

Мъж – „Мно­го ми дой­де.“

Иван – „Дис­ко­ва­та опе­ра­тив­на сис­те­ма е та­зи „Ма­кин­тош“ 10.4 „Тай­гър“, по-точ­но 2,752 це­на­та.“

Мъж – „А, доб­ре.“

(със съкращения)