Пламен Юруков по време на поклонението на „Лагера на смъртта“ край Ловеч в събота, 22 март, 2008 г.

 

 

Интервю с лидера на СДС, взето по време на шествието-поклонение в Ловеч

– Как бихте коментирали декларацията на 100 български интелектуалци срещу признаването на Косово?

– Интелектуалците имат това предимството, че техните твърдения са белязани от една по-голяма свобода в мненията. Политиците не можем да правим това. Лично аз не одобрявам тяхната позиция поради една основна причина – отсъства критерият, според който те не одобряват създаването на Косово. Същото липсва и на българското правителство през последната година.

– Къде виждате неговата слабост?

– То трябваше още преди година да започне подготовка на общественото мнение, да се обясни на хората какво е нашето отношение към Косово. Тук действат два принципа, две човешки права – правото на самоопределение и правото на цялост. Но не може там, където бивша Югославия е извършвала геноцид, етническо прочистване, да искаш да налагаш правото на интегритет. Тогава правото на самоопределение става много по-силно. Това е критерият, това е позицията. СДС казваме това. За съжаление, нито при правителството, нито при тези интелектуалци забелязвам тази позиция. Освен това не мога да разбера какво е политическото послание да признаем Косово заедно с Хърватия и Унгария. Защо не го направихме с основната група страни от ЕС? Защо не го направихме заедно с Македония? Правителството действа изключително непрофесионално, непоследователно и безпринципно.

– За първи път ли идвате на “Лагера на смъртта”?

– Да, идвам тука за първи път…

– Какви чувства събуди у вас това място?

– Усетих тъга, болка… Същевременно историята на този концлагер породи желанието за политически действия, които да гарантират на българите, че такива неща повече няма да се случват.

– Как си обяснявате онези две паметни плочи, едната красноречиво счупена, с надписи за почит към жертвите на комунизма?

– Мисля си, че такива постъпки, да се трошат паметни плочи, дават основание на антикомунизма все още да има почва за живот.

 

Интервю на Цветан Тодоров