Любомир  Петров Ковачев (73 г.) е от София. В събота той бе на поклонение в “Слънчев бряг” и си спомни следните факти:

– На ден товарехме по 18-20 тона камъни като затворници тук… За седем минути и 56 секунди пълнехме вагона. Може ли това днес да ми обясни някой как става? Пред очите ми убиха 173 души. Мен ме докараха  от Белене, там ме затвориха през 1956 г. заради Унгарската революция, която аз одобрявах. През 1959 г. ме докараха в Ловеч и тук работех като каторжник до 1962 г. Ще ти кажа още нещо. Не е вярно, че през 1962 г. нас са ни пуснали, след като закриха “Слънчев бряг”. Закараха ни в Лисец и Баховица, там правехме керемиди и тухли…