Ако имаше класация за първенец сред грандовете в родния футбол, то безспорно победител щеше да е Литекс. Ловешкият тим е единственият в България този сезон, който няма загуба от ЦСКА и Левски, след като направи две ремита с “червените“ и записа две победи над “сините“. “Оранжевите“ изиграха много силни дербита, но колкото и нелогично да изглежда, са едва на пето място в класирането.
Не са малко специалистите, които признават, че Литекс е най-добре селектираният отбор, с най-качествени изпълнители, но какво от това, когато си на цели 18 точки от лидера ЦСКА, на 10 от втория Локо (Сф) и на 7 от третия Левски. Силно срещу силните и не толкова силно, понякога слабо срещу по-слабите.
Точно двубоите с аутсайдерите попречиха на Литекс да е далеч по-напред в класирането. Силната футболна пролет на “оранжевите“, в която те регистрираха три победи и едно равенство, бе предшествана от суха, мъглява и безплодна есен. Литекс бе сочен за един от фаворитите за титлата, но рано-рано, още във втория кръг “оранжевите“ бяха препънати от намиращия се в дъното Вихрен.
Загубата бе приета за случайност и бързо бе забравена след победата над Левски седмица по-късно. Сблъсъците с немския Хамбургер и отпадането от евротурнирите, макар и с не лоша игра, сякаш прекършиха “оранжевите“ и на стадиона в Ловеч обстановката стана доста тягостна. Заредиха се пет поредни мача без победа, три от които край река Осъм със срамни равенства срещу Берое и Черно море и изпусната победа над Локомотив (Сф).
Навън – кръгла нула – загуби от Славия и Локо (Пд). И на края на сезона поражение край морето от Херо и неговия Черноморец. Това вече бе твърде много. Особено за отбор като Литекс. Но е факт. И сега в Ловеч съжаляват за изгубените точки, защото се вижда, че поне в момента “оранжевите“ играят най-стойностния футбол, Миодраг Йешич е успял да сглоби колектив от опитните играчи като Янкович, Йеленкович, Юрас и по-младите като Цветанов, Попов, Том, Манолев, Николов и Камбон.
Точно тази сплав, допълнена с бойци като Генчев, Венков, Нифлор и Бибишков и блестящия Тодор Тодоров, накараха половин България да плаче след двете победи над Левски. И пролетта в Ловеч се очертава да е слънчева с аромат на цъфнали люляци. Такава каквато беше и онази през 2001 г., когато за един месец “оранжевите“ на два пъти победиха ЦСКА и веднъж Левски, а после вдигнаха и Купата на България.
От Пламен Петров, в. Топспорт
