Чу­ва ли сме за кул­тур­на­та стой­ност на рим­с­ки­те ба­ни. По­кой­ни­ят Ста­нис­лав Стра­ти­ев да­же съз­да­де те­ат­ра­лен шедьо­вър с то­ва име. За тур­с­ка­та ба­ня съ­що сме чу­ва­ли – от чал­га­та… Мо­же ли ня­кой по-све­дущ да ме ос­вет­ли, с как­ви кул­тур­ни тра­ди­ции е свър­за­на ло­веш­ка­та „Тур­с­ка ба­ня“. Мо­же да се ока­же, че кри­те­ри­и­те, из­пол­з­ва­ни при обя­вя­ва­не­то и за „Па­мет­ник на кул­ту­ра­та“, ва­жат й за дру­ги ба­ни, та да зна­ем как да кан­ди­дат­с­ва­ме…

Ре­дак­то­рът: Из­вес­т­но е, че т. нар. „Тур­с­ка ба­ня“ в Ло­веч е рим­с­ка ба­ня. Но от край време е из­вес­т­на сред на­се­ле­ни­е­то ка­то „тур­с­ка“, тъй ка­то имен­но тур­ци­те я пре­ус­т­рой­ват. До края на 70-те го­ди­ни на ми­на­лия век тя бе­ше и дейс­т­ва­ща тур­с­ка ба­ня. Ко­га­то пи­шем „тур­с­ка“ ба­ня, ис­то­ри­ци­те в Ло­веч ви­на­ги ре­а­ги­рат, оба­че ако в ло­веш­ки вес­т­ник се на­пи­ше „Рим­с­ка­та ба­ня“, то е мал­ко ве­ро­ят­но ня­кой да раз­бе­ре за коя ба­ня ста­ва ду­ма. Та­ка че в ме­ди­и­те на пър­во мяс­то са дос­тъп­ност­та и яс­но­та­та на ин­фор­ма­ци­я­та, до­ка­то в на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния мо­же да се про­че­те по­ве­че.

По съ­щия на­чин зрял и ки­пял ре­дак­тор твър­де­ше, че ем­б­ле­ма­тич­на­та „Пре­се­че­на ска­ла“ (на вхо­да на гра­да от­към Тро­ян) всъщ­ност е „Про­се­че­на ска­ла“. То­ва на­ис­ти­на е та­ка – ска­ла­та е про­се­че­на от хо­ра­та, а не е „пре­се­че­на“. Ни­кой оба­че не я на­ри­ча „Про­се­че­на“. Е, ако ние на­пи­шем нап­ри­мер, че „ка­тас­т­ро­фа­та ста­на след Про­се­че­на­та ска­ла“, всич­ки ще по­мис­лят, че е пе­чат­на греш­ка. Та­ка че пре­ди всич­ко е яс­но­та­та.

Кол­ко­то за то­ва, как ба­ни се обя­вя­ват за па­мет­ник­ на кул­ту­ра­та, тряб­ва да се обър­не­те към съ­от­вет­ния ин­с­ти­тут. Ние мо­жем по-ско­ро да ви раз­ка­жем, как град­с­ка ба­ня ста­ват цър­к­ва.